Имам чувството, че съм урочасан. Дали това не е работа на Анджин-сан? Нищо чудно. Но, така или иначе, всичко е изгубено. Няма мечове, няма мъст, няма тайно бягство, няма Кику, няма бъдеще. Чакай! Имаш бъдеще с нея. Смъртта е бъдеще, и минало, и настояще, при това тъй чисто и просто…
— Предавате се? А защо не война? — изрева Ябу, разбрал, че сега вече гибелта му бе сигурна, както и тази на целия му род.
— Приемам поканата на Съвета — повтори Торанага. — И вие ще постъпите по същия начин.
— Аз няма да…
Оми се отърси от видението си и се овладя до такава степен, че му стана ясно — трябва да прекъсне Ябу и да го предпази от незабавна смърт, което щеше да е неизбежният резултат от всяко негово спречкване с Торанага. Но той нарочно не отвори уста и вътрешно ликуващ при мисълта за тази изпратена от небесата възможност, зачака Ябу сам да си навлече края.
— Какво няма да направите?
Душата на Ябу го предупреди панически за опасността. Той съумя да изхрипти:
— Аз… разбира се, васалите ви ще се подчинят… да… ако решите… каквото и решение да вземете… аз съм с вас.
Оми изруга наум и лицето му отново стана невъзмутимо, ала умът му още не можеше да приеме неочакваната капитулация на Торанага.
Торанага смръщено остави Ябу да пелтечи известно време, да се извинява, след което рязко го прекъсна.
— Добре. — Обърна се към Дзатаки, без да отслаби за миг бдителността си. — Виждате, братко, че можете да си приберете втория свитък. Няма какво друго… — С крайчеца на окото си забеляза промяната в изражението на Нага и веднага се извъртя към него: — Нага!
Младежът почти изскочи от кожата си, но ръката му остави дръжката на меча.
— Да, татко? — промърмори той.
— Веднага изтичай да ми донесеш всичко необходимо за писане. Бързо!
Торанага си отдъхна чак когато синът му се отдалечи на безопасно разстояние, защото бе предотвратил неминуемото му нападение срещу Дзатаки. Внимателно огледа Бунтаро. После Оми. И накрая Ябу. Реши, че и тримата вече се владеят достатъчно и няма да направят някоя глупост, която би могла да предизвика незабавно сбиване и поголовна сеч.
Отново се обърна към Дзатаки.
— Още сега ще получите отговора ми на поканата в писмена форма. Той ще подготви регентите за моето официално посещение. — Тук сниши глас, за да го чуе само Дзатаки. — В границите на Идзу сте в безопасност, регенте. Също и извън тази провинция. В безопасност сте, докато майка ми е във ваши ръце. Но само дотогава. Край на тази среща.
— Добре. „Официално посещение“ ли казахте? — Дзатаки не прикриваше презрението си. — Какво лицемерие! Не мислех, че ще дочакам деня, когато Йоши Торанага-но-Миновара ще се поклони раболепно на генерал Ишидо. Вие сте само един…
— Кое е по-важно, братко — продължението на рода ми или продължението на империята?
Долината потъна в мрак. Заваля, а облаците сякаш увиснаха над самата земя, закрили напълно пътя към прохода. Поляната и вътрешният двор на хана гъмжаха от потиснати, покрусени самураи. Конете нетърпеливо пристъпваха от крак на крак. Офицерите крещяха заповедите си с излишна грубост. Изплашени носачи се суетяха напред — назад, подготвяха колоната за заминаване. До смрачаване оставаше не повече от час.
Торанага бе написал високопарното си послание, подпечата го и го изпрати по куриер на Дзатаки въпреки настойчивите молби на Бунтаро, Оми и Ябу по време на тайното им съвещание. Бе изслушал мълчаливо доводите им.
— Не искам да слушам нищо повече — отсече той накрая. — Вече съм решил. Подчинявайте се.
После им съобщи, че потегля незабавно за Анджиро, за да прибере останалите си самураи. Утре щял да поеме по източния път към Атами и Одавара, оттам през планинските проходи към Йедо. Ескортът му щял да бъде воден от Бунтаро. Още утре мускетния полк да бъде натоварен на галерата в Анджиро и да отплава по море. Да го чака в Йедо начело с Ябу. Заповяда на Оми да тръгне на другия ден по централния път към границата с всички воини от Идзу, които може да сбере. Назначаваше го за помощник на Хиромацу, върховния си военачалник, и трябваше да внимава да не би врагът Икава Джикю да попречи на нормалното придвижване на колоната. Оми трябваше да се настани на първо време в Мишима и да охранява там пътя Токайдо, да подготви достатъчно носилки и коне за Торанага и многобройната му свита, която трябваше да го придружава при официалното му посещение.