— Призори потегляме, Анджин-сан.
— Колко време ще пътуваме?
— Няколко дни. Господарят Торанага каза… — Марико погледна настрани. От вътрешността на хана се зададе Гьоко с мазна усмивка на устните. — Господарят Торанага ми каза, че имаме достатъчно време.
Гьоко се поклони ниско.
— Добър вечер, Тода-сама. Моля да ме извините, задето ви прекъсвам.
— Как сте, Гьоко-сан?
— Добре съм, благодаря, макар че този дъжд ми омръзна. Много мразя калта и влагата. Но пък от друга страна, щом спрат дъждовете, започват жегите, а те са много по-жестоки, нали? За щастие, есента не е далеч… Щастливи сме, че има есен и божествена пролет, нали?
Марико не отговори. Прислужничката й обу чорапите и се изправи.
— Благодаря — каза Марико и я освободи. — Какво има. Гьоко-сан? С какво мога да ви услужа?
— Кику-сан ме помоли да ви попитам дали желаете да ви обслужва по време на вечеря, или да ви попее и потанцува. Господарят Торанага нареди да ви забавлява, ако желаете.
— Да, той ми каза, Гьоко-сан. Много мило, но не тази вечер. Призори трябва да потеглим и съм много уморена. Ще имаме и други вечери на разположение. Предайте й, моля ви, моите извинения и също ви моля да й предадете колко много се радвам, че ще пътуваме заедно.
Торанага й бе наредил да вземе със себе си и двете жени и тя му благодари, много доволна да ги има за спътнички.
— Толкова сте любезна — капеше мед от устата на Гьоко. — Честта обаче е изцяло наша. Все така за Йедо ли ще пътуваме?
— Да, разбира се. Защо питате?
— Нищо, Тода-сама. Но при това положение може би ще можем да се отбием за ден-два в Мишима? Кику-сан би искала да си вземе някои дрехи — не се чувствува достатъчно добре облечена за Торанага-сама, а лятото в Йедо, както съм чувала, е задушно и има много комари. Трябва да вземем гардероба й, колкото и да не е достоен.
— Да, разбира се. Ще имаме достатъчно време.
Гьоко не бе погледнала изобщо към Блакторн, макар че и двете жени усещаха присъствието му.
— Много е трагично… за нашия господар, нали?
— Карма — отвърна безизразно Марико. И добави по женски злобничко: — Но нищо не се е променило, Гьоко-сан — щом пристигнем, ще си получите парите в сребро, както е в договора.
— Но моля ви! — престори се на оскърбена Гьоко. — Какво говорите, Тода-сама, не съм и помислила за парите. Нито за миг. Само съм притеснена за бъдещето на господаря.
— Той е господар и на бъдещето си. Но затова пък вашето бъдеще е прекрасно — каквото и да се случи. Вече сте богата. Край на земните ви грижи. Скоро ще се превърнете в истинска сила в Йедо, с новата си куртизанска гилда — независимо кой ще управлява Кванто. Ще бъдете най-влиятелната мама-сан и каквото и да се случи, Кику-сан си остава ваше протеже, младостта й е цветуща, както и нейната карма. Така ли е?
— Единствено се притеснявам за господаря Торанага — отговори Гьоко с престорена загриженост и усети приятен гъдел при мисълта за двете хиляди и петстотин коку в желязната си каса. — Ако имаше начин да му помогна, бих…
— Колко сте щедра, Гьоко-сан. Ще му съобщя за предложението ви. Да, като отбиете хиляда коку от цената, ще му окажете голяма помощ. Приемам от негово име.
Гьоко замаха с ветрилото си, разтегли устни в обаятелна усмивка и едва се сдържа да не завие от яд на собствената си глупост, задето сама се напъха в капана като замаяна-от саке новачка.
— Ах, не, Тода-сама, какво могат да направят парите в такъв един момент? Парите нищо не могат да направят — заломоти тя, като геройски се опитваше да се съвземе. — Не, парите с нищо не могат да помогнат. По-скоро с някакви сведения или услуга, или…
— Извинете, какви сведения?
— Никакви за момента, никакви. Казах го просто така, ако ме разбирате, много се извинявам. Но пари…
— Да, много съжалявам. Ще му съобщя за вашето предложение. И вашата щедрост. Благодаря ви от негово име.
Гьоко се поклони и заситни обратно към хана. Марико се засмя.
— На какво се смеете, Марико-сан? Тя му предаде разговора.
— Изглежда, всички мами-сан на този свят са едни и същи. Освен парите друго не ги интересува.
— Нима господарят Торанага ще плати, след като… — Блакторн замълча. Марико го чакаше да продължи, вперила в него невинен поглед. Насърчен, той довърши мисълта си. — Отец Алвито каза, че с Торанага-сама е свършено, щом пристигне в Осака.