Значи, пак гражданска война, мислеше Алвито. Брат срещу брата, баща срещу син, село срещу съседно село. Анджиро е готово да въстане, въоръжено с крадени мускети, както му прошепна рибарят Уо. И още една потресаваща новина — таен мускетен полк, който е почти подготвен. Модерен кавалерийски полк в европейски стил с повече от две хиляди пушки, пригоден към японския начин на воюване. Ах, пресвета Дево, закриляй вярващите и прокълни еретиците…
Жалко, че Блакторн е с тъй порочен и покварен ум. Можеше да ни бъде ценен съюзник! Не бях допускал, но се оказа вярно, той е изключително опитен в морските и светските дела. Храбър и хитър, честен, доколкото позволява ереста му, прям и искрен. Няма нужда да му повтаряш нещо — паметта му е изумителна. Толкова неща научих за света. И за самия него. Дали не е грешно? — питаше се тъжно Алвито, докато се обръщаше назад да махне за последен път на Марико. Дали не е грешно да се учиш от врага си и да го учиш в замяна? Не. А дали не е грешно да затваряш очи пред един смъртен грях?
На третия ден след потеглянето им от Йокосе отец Микаел сподели с него наблюденията си и това го потресе.
— Ти допускаш, че са любовници?
— А какво е господ, ако не любов? Нали така е казал бог Исус? — отвърна Микаел. — Само ви казвам, че видях как очите им се докосват и гледката беше изумително красива. За телата им нищо не казвам, отче, а и, честно казано, не ме интересува. Душите им се докосват и сега аз усещам много по-осезателно съществуването на бога.
— Сигурно грешиш. Тя никога не би си позволила! Това е в разрез с цялото й възпитание, със законите й и божите закони. Марико-сан е предана християнка. Знае, че прелюбодеянието е смъртен грях.
— Да, така ги учим. Но женитбата й е шинтоистка, не е осветена от нашия бог, така че дали това може да се нарече прелюбодеяние?
— А ти може би поставяш под въпросни Словото господне? Да не би да си заразен от ересите на Жозеф?
От този момент нататък Алвито започна зорко да ги следи. Очевидно двамата много се харесваха. Пък и защо не? В това нямаше нищо лошо. Бяха принудени постоянно да бъдат заедно, учат се един от друг, на нея й е заповядано да забрави временно религията си, а той изобщо нямаше никаква религия ли по-скоро само патина от лютеранска ерес, както каза дел Аква — типично за всички англичани. И двамата бяха силни, жизнени, колкото и да не си подхождаха.
По време на изповедта тя не призна нищо. Отец Алвито не настоя. Очите й не говореха нищо или може би всичко, но той не можеше да разбере със сигурност. Представи си как ще обяснява на дел Аква:
— Микаел вероятно се е излъгал, ваше високопреосвещенство.
— Извършила ли е прелюбодеяние? Има ли някакво доказателство?
— За щастие, доказателства няма.
Алвито дръпна юздите и се обърна за миг назад. Видя я застанала на лекото възвишение, докато лоцманът разговаряше с Йошинака, а старата мадам и гримираната й курва се излежаваха в носилките. Измъчваше го ревностен фанатизъм, който преливаше в гърдите му, и той за пръв път се осмели да попита, макар и само наум: „Съгрешила ли сте с лоцмана, Марико-сан? Нима еретикът е обрекъл душата ви на вечни мъки? Вие, избраната от съдбата да бъдете монахиня и може би нашата първа игуменка-японка? Нима живеете в гнусен грях, неизповядана, осквернена, прикриваща светотатството си от своя изповедник, напълно омърсена пред бога?“
Видя я как му маха с ръка. Този път не й махна в отговор, а обърна гръб, пришпори коня си и препусна напред.
Тази нощ сънят им бе обезпокоен. — Какво има, любов моя?
— Нищо, Марико-сан, спете.
Ала тя не можа да заспи. Много преди да беше необходимо, се промъкна обратно в, стаята си, а той стана и излезе на двора, седна и до зазоряване чете речника на свещ. Когато слънцето изгря, нощните им притеснения се стопиха и те спокойно продължиха по пътя си. Скоро излязоха на главния път Токайдо, източно от Мишима, и потокът от пътници нарасна. Повечето се придвижваха пеша, с вързопи на гръб. Срещаха от време на време натоварени коне, но никакви карети.
— Карета ли? Това е нещо като носилка на колела, нали? Няма какво да ги правим в Япония, Анджин-сан. Пътищата ни са планински, стръмни и се пресичат непрекъснато от реки и потоци. Пък и колелата ще повредят Настилката, затуй са забранени и само императорът има право да се движи на колела, при това само на няколко ли из Киото по специално направен път. Нямаме нужда от колела, Как да пренесеш такава карета над река или поток? А те са толкова много, че не можем да построим необходимия брой мостове. Оттук до Йедо трябва да има към шестдесет потока. Знаете ли колко сме прекосили досега? Най-малко няколко десетки. Не, ние ходим пеша или яздим на кон. Разбира се, да използуват коне и най-вече носилки, се разрешава само на важни личности — даймио и самураи, дори не на всички самураи.