— Моля да ме извините, господарю, прав сте. Но този въпрос ви беше на ума.
— О, значи, освен че станахте учителка на варвари, започнахте да се занимавате и с ясновидство?
— Не, господарю, моля да ме извините, разбира се, че не — отвърна тя с най-милия си глас. — Само се опитвам да отговарям на въпросите ви възможно най-изчерпателно, доколкото ми позволяват способностите. Преди всичко се грижа за интересите на нашия господар, а след това за вашите.
— Така ли е наистина?
— Моля да ме извините, но въпросът ви е излишен. Заповядайте ми каквото пожелаете, господарю. Ще изпълня всяко ваше нареждане.
— Защо сте толкова горда, Марико-сан? — раздразнено попита той. — И защо сте винаги права? А?
— Моля да ме извините, господарю. Държах се грубо. Не заслужавам такава…
— Никоя жена не заслужава такава похвала — засмя се Хиромацу. — Ала въпреки това има моменти, когато се нуждаем от пресметливия, порочен, хитър и практичен ум на жената. Всъщност вие сте много по-умни от нас мъжете, нали?
— О, не, господарю — възрази тя и се запита какво ли пък искаше да каже с това.
— Добре, че сме насаме. Ако изрека подобно нещо пред свидетели, веднага ще обявят Железния юмрук за изкуфял, че е време да прибере мечовете си, да си обръсне главата и да започне да се моли на Буда за душите на онези, които е изпратил във Великия безкрай. И ще имат пълно право.
— Не, господарю. Моят господар, вашият син, беше прав — не можете да се оттеглите докато не се реши съдбата на Торанага-сама. Нито вие, нито той, нито аз.
— Да. И все пак много бих искал да прибера мечовете си и да помоля Буда за покой — за себе си и за онези, които съм убил.
Той се загледа в нощта, съзнаващ напълно бремето на годините, после пак я погледна. А тя беше приятна за очите — повече от всяка жена, която изобщо бе познавал.
— Да, господарю?
— Нищо, Марико-сан. Спомних си кога ви видях за пръв път.
Това беше, когато Хиромацу тайно заложи на Города душата си, за да получи нежното момиченце за сина си, същият този син по-късно уби собствената си майка — единствената жена, която Хиромацу бе обичал истински. Защо взех Марико за него? Защото исках да ядосам тайко, който също се домогваше до нея. За да раздразня един съперник — нищо повече.
Дали наложницата ми наистина ми е била изневерила? — разчовърка той отново вечната си рана. О, богове, когато се срещна с вас лице в лице, ще ви поискам отговор на този единствен въпрос. Ще искам да ми отговорите само с „да“ или „не“. Но много държа да узная истината. Според мен всичко е лъжа, но Бунтаро твърдеше, че я заварил в стаята насаме с онзи мъж, разрошена, с развързано кимоно, месеци преди да се завърна. Може да е лъжа. Или е истина? Трябва да е вярно — кой син ще отсече главата на собствената си майка, без да е абсолютно сигурен?
Марико наблюдаваше бръчките по лицето на Хиромацу, опънатата му и съсухрена от годините кожа, все още силните му, мускулести ръце и рамене. Какво ли си мислиш? — чудеше се тя, защото го харесваше. Дали си прозрял истината? Дали знаеш вече за Анджин-сан и мен? Дали ти е известно, че тръпна от любов по него? Че ако ми се наложи да избирам между него, теб и Торанага, ще избера него, без да се замисля?
Хиромацу застана пак до амбразурата и се загледа надолу в града, а пръстите му поглаждаха ножницата и дръжката на меча, забравил за жената до него. Мислеше си за Торанага и за думите на Дзатаки, казани преди няколко дни с горчивина, която той напълно споделяше.
— Да, разбира се, че искам да спечеля Кванто и да забия знамето си върху стените на крепостта в Йедо. Преди не съм го искал, ала сега го желая. Но не по този начин. Така не е почтено. Нито за брат ми, нито за вас, нито за мен. За никого. Освен за Ишидо, но какво разбира този селянин?
— Тогава подкрепете Торанага. С ваша помощ той…
— Защо? За да стане шогун и да погуби наследника?
— Той стотици пъти се е клел, че е на страната на наследника. И аз му вярвам. Освен това ще ни поведе един Миновара, а не някакъв си селянин-парвеню и онази фурия Очиба, така ли е? Ако господарят Торанага умре, тия некадърници ще ни управляват цели осем години, докато Яемон навърши пълнолетие. Защо тогава да не дадем тези осем години на Торанага-сама? Та нали той е от рода Миновара! Хиляди пъти е повтарял, че щом дойде моментът, ще предаде властта на Яемон. Къде ви е умът? В задника ли? Торанага не е нито ваш враг, нито на Яемон!
— Никой Миновара няма да коленичи пред този селянин! Той пика и на своята чест, и на нашата! На вашата и моята!