Те спориха, ругаха се един друг и за малко да стигнат до бой — вярно, насаме.
— Хайде — опита се той да предизвика Дзатаки. — Вадете меча си, предател такъв! Предадохте брат си, главата на своя род!
— Аз сам съм глава на рода си! Имаме една и съща майка, но бащите ни са различни. Бащата на Торанага изпъди най-позорно майка ми. Няма да му помогна — но ако се откаже от властта и си разпори корема, ще подкрепя Судара…
Няма да ти се наложи да го правиш, каза си тогава Хиромацу, все още разярен. Докато съм жив, няма да ти се наложи, нито ще склоним глави. Аз съм главнокомандуващ! Мой дълг е да закрилям честта и дома на своя господар, дори от него самия. Затова сега аз решавам:
— Извинете ме, господарю, но този път няма да ви се подчиня. От гордост. Този път ще ви изневеря. Ще потърся съдействието на вашия син и наследник, господаря Судара, и съпругата му Генджико-сан, заедно с тях ще обявим „Алено небе“ веднага щом спрат дъждовете и ще започнем войната. Ще браня крепостта Йедо от врага, докато в Кванто не остане нито един жив воин, каквото и да нареждате, каквото и да струва това!
Гьоко беше радостна, че е отново у дома си в Мишима, сред своите момичета, тефтери, сметки за плащане, дългове за получаване, ипотеки и писмени задължения.
— Добре си се справил — похвали тя главния си счетоводител. Сбръчканият старец благодари и закуцука към вратата.
Тя се извърна яростно към главния си готвач.
— Тринадесет сребърни чогина — двеста медни момне за една седмица?
— Моля да ме извините, господарке, но слуховете за наближаващата война покачиха рязко цените — отговори заядливо дебелият мъж. — Всичко поскъпна — и рибата, и оризът, и зеленчуците, и най-вече сакето. От сутрин до вечер се трепя в тази гореща, задушна кухня, която на всяка цена трябва да се ремонтира. Скъпо било! За една седмица съм обслужил сто седемдесет и двама клиенти, хранил съм десет куртизанки, единадесет ученички-куртизанки, четирима готвачи, шестнадесет прислужнички и четиринадесет слуги! Моля да ме извините, господарке, но баба ми е тежко болна и се налага да ви помоля за десет дни отпуска, за да…
Гьоко започна да си скубе косите — достатъчно, за да постигне желания ефект, но не дотам, че да се разчорли съвсем, след което го отпрати с думите, че е разорена, направо разорена и ще трябва да затвори най-прочутия Чаен дом в Мишима, ако изгуби такъв великолепен главен готвач като него, и за всичко ще е виновен само той — както и за това, че се налага да изпъди любимите си момичета и верни, но злощастни слуги навън, на студа и снега.
— И не забравяй, че иде зима! — изхлипа тя за сбогом.
Останала сама, тя доволно пресметна приходите и разходите и накрая се оказа, че печалбата бе два пъти по-висока от предвиденото. Сакето й се услади повече от всякога. Цените на хранителните продукти се бяха покачили, но това се отнасяше и за цената на сакето. Веднага писа на сина си в Одавара, Където се намираше фабриката им за саке, и му нареди незабавно да удвои производството. След това се зае да оправя неизбежните кавги сред прислужничките, уволни две, назначи четири нови, изпрати да повикат посредничката й при купуването на куртизанките и плати доста скъпо за договорите на още седем, които си бе харесала.
— Кога желаете да пристигнат достопочтените дами? — попита мазно посредничката, чиято комисионна също така беше огромна.
— Веднага! Веднага! Хайде, тичайте и изпълнявайте!
Извика дърводелеца и двамата направиха план за разширяване на Чаения дом — за новопристигащите дами бяха необходими допълнителни стаи.
— Най-сетне онова място на Шеста улица се продава, господарке. Желаете ли да уредя сделката?
От месеци дебнеше това ъгълче от улицата. Но сега само поклати глава и го отпрати с нареждането да купи четири хектара от пустеещите земи на северния хълм.
— Не го прави сам обаче, използувай посредници. И не се лакоми. Освен това не желая да се разчуе, че аз съм купувачът.
— Цели четири хектара? Та това е…
— Най-малко четири, ако може дори пет, и то в следващите пет месеца. Да се купят на имената на тези хора.
Тя му връчи списъка на свои доверени лица и го отпрати да бърза, а във въображението си вече виждаше ограденото зад здрави стени градче вътре в града, при това процъфтяващо. Закиска се от радост.