След това всички куртизанки влязоха при нея една по една и всяка беше похвалена или нахокана, а с една дори си поплакаха заедно. Някои бяха повишени, други понижени, цените им за обслужването на клиентите бяха вдигнати или свалени според случая. И по средата на всичко това съобщиха за пристигането на Оми.
— Много се извинявам, но Кику-сан не се чувствува добре — осведоми го тя. — Не е нищо сериозно, от смяната на времето е, горкото момиче.
— Настоявам да се видя с нея.
— Много се извинявам, Оми-сан, но съм убедена, че не ви разбрах правилно. Кику-сан принадлежи на вашия господар, нали?
— Много добре знам на кого принадлежи, но искам да я видя, и туй то! — развика се той.
— Ах, извинете ме, вие, разбира се, имате право да крещите и ругаете, много съжалявам, извинете ме. Но за жалост тя не е добре. Може би довечера или по-късно — утре например? Какво да се прави, Оми-сан? Щом се почувствува достатъчно добре, ще ви съобщя, ако ми кажете къде сте отседнали…
Той й каза адреса си, след като разбра колко е безпомощен, и изтича навън, готов да насече на парчета целия град.
Гьоко се замисли за Оми. После изпрати да повикат Кику и й съобщи каква програма й е уредила за двете вечери в Мишима.
— Може би ще успея да убедя Тода-сама да останем пет вечери, детето ми. Познавам тук няколко, души, които ще платят цели състояния, за да ги забавляваш насаме. Ха! Сега, когато те е купил великият даймио, никой не може да те докосне, никой, никога вече, и ти ще можеш да танцуващ, да пееш, да играеш пантомими и да бъдеш първата ни гейша!
— Ами горкият Оми-сан, господарке? Никога преди не съм го чувала толкова ядосан. Много съжалявам, че ви накрещя така.
— Какво са един-два крясъка, когато най-сетне можем да общуваме с благородни самураи и най-богатите търговци на ориз и коприна! Довечера ще съобщя на Оми-сан къде ще пееш за последен път, но ще му определя по-ранен час, за да чака. Ще го настаня в най-близката стая. А междувременно ще му поднесат много саке… и ще го обслужи Акико. Няма да ти навреди да му изпееш към края една-две тъжни песни. Все още нищо не е съвсем сигурно за Торанага-сама. Не сме получили дори аванса, да не говорим за остатъка от сумата.
— Моля да ме извините, но не е ли по-добре да го обслужи Чоко? Тя е по-хубава, по-млада и сладка. Убедена съм, че ще му хареса повече.
— Така е, детето ми. Но пък Акико е силна и много опитна. А когато мъжете са в такова настроение, стават груби — по-груби, отколкото си мислиш. Дори и Оми-сан. Не искам Чоко да пострада. А Акико обича опасностите и дори се нуждае от малко грубост, за да се представи най-добре. Тя ще съумее да го успокои. Хайде, тичай сега и си облечи най-хубавото кимоно, напръскай се с най-скъпите парфюми…
Гьоко я отпрати да се приготвя и отново се спусна да дооправя дома си. Когато всичко беше готово — дори и официалната покана за чай до осемте най-влиятелни мама-сан в Мишима за обсъждане на много важни дела, — тя се потопи с облекчение в горещата баня.
— Ах-х-х!
Последва безупречен масаж. Сетне парфюм, пудра, грим, прическа. Свободно кимоно от сурова коприна. Любимецът й пристигна точно навреме. Беше осемнадесетгодишен, студент, син на обеднял самурай. Казваше се Инари.
— Ах, колко сте прекрасна! Веднага хукнах насам, щом получих стихотворението ви — задъхано заговори той. — Добре ли пътувахте? Толкова съм щастлив, че се завърнахте. Благодаря ви, много ви благодаря за подаръците. Мечът е великолепен, а кимоното… Колко сте щедра към мен!
Така е, потвърди тя наум, макар че на глас отрече стократно щедростта си и добрината си. След малко лежеше до него, изпотена и отпусната. Ах, Инари, нямаш телосложението на Анджин-сан, но компенсираш всичко с неизчерпаемата си енергия.
— Защо се смеете? — попита той сънено.
— Защото ми дарявате щастие — въздъхна тя, доволна, че е имала късмета да се образова. Поприказва му, направи му няколко щедри комплимента и го милва, докато той заспа — ръцете и гласът й бяха много опитни и постигаха всичко, което изискваше професията й. Ала мислите й бяха далеко при Марико и нейната любов, обмисляше всички възможности. Доколко може да я притисне? На кого да ги издаде или с кого да я заплаши, много тънко, разбира се — Торанага, Бунтаро или може би някой друг? Например християнския свещеник? Дали ще извлече от това някаква изгода? А защо да не ги обади на Кияма-сама — всеки скандал, свързващ името на великата Тода с варварина, ще провали със сигурност шансовете на сина й да се ожени за внучката на Кияма. Дали това ще я накара да се подчини на волята ми? Или да не правя нищо — ами ако това се окаже най-изгодно?