Жал ми е за Марико. Такава прекрасна дама! От нея би излязла великолепна куртизанка. Жал ми е и за Анджин-сан. Колко е умен — и от него бих могла да направя състояние.
Как да извлека най-голяма облага от тази тайна, преди всичко да е излязло наяве и да са загинали и двамата?
Внимавай, Гьоко, напомни си тя. Нямаш много време, трябва по-бързо да вземеш решение за тази и другите две тайни: относно пушките и оръжието, откраднато и укрито от селяните в Анджиро, и новия мускетен полк — колко души наброява, колко са офицерите, каква е организацията му, броят на пушките. Също и за Торанага, който през последната нощ в Йокосе се люби с Кику с енергията на тридесетгодишен мъж, след което спал до зазоряване като новородено бебе. Това държане ли е на затънал в грижи човек?
Ами мъките на девствения свещеник с тонзурата, коленичил гол, унесен в страстна, молитва към фанатичния си християнски бог да му опрости предварително греха, който тепърва възнамеряваше да извърши с момичето, както и другия, вече извършения в Осака грях — за странни тайни, прошепнати му в изповеднята от някакъв прокажен, когото той подло издал на Харима-сама. Какво ли би разбрал от това Торанага? Онзи повтаряше безкрай какво му е било прошепнато и какво е издал, молеше се със стиснати очи, преди да се нахвърли несръчно върху момичето и да се отдръпне после от нея като от гнусно нощно животно. Колко омраза, болка и неестествен срам!
Ами помощник-готвачът на Оми, който прошепнал на прислужничката, която пък прошепнала на любовника си, който прошепнал на Акико как чул случайно Оми и майка му да кроят планове за убийството на Касиги Ябу, техния господар? Ха! Ако се разгласи подобно нещо, това ще е все едно да пуснеш котка сред гълъбите на рода Касиги! Както и тайното предложение, направено от Оми и Ябу на Дзатаки — ако се прошепне на ухото на Торанага, или пък думите, промърморени насън от Дзатаки, чути и запомнени от момичето и продадени ми на другия ден срещу цял сребърен чоджин — думи, от които става ясно, че генерал Ишидо и Очиба-сама се хранят заедно, спят заедно, а Дзатаки лично ги чул да пъхтят, да пъшкат и охкат от удоволствие. Гьоко се усмихна самодоволно. Потресаващи работи, нали? При това за такива високопоставени личности!
Ами другият странен факт — че в момента на Облаците и дъжда и няколко пъти преди това Дзатаки-сама неволно нарекъл партньорката си по легло „Очиба“? Любопитно, нали?
Дали този тъй нужен и на двете страни Дзатаки няма да запее друга песен, ако Торанага му предложи за награда Очиба? Гьоко се закиска от радост при мисълта за тези толкова ценни тайни, изпуснати от мъжете заедно с техния Радостен сок. Стига да бъдат подшушнати на когото трябва.
— Ще запее друга песен — уверено промърмори тя. — Сигурна съм.
— Какво?
— Нищо, Инари-сан. Добре ли поспахте?
— Какво?
Тя само се усмихна отново и го остави да се унесе.
— Къде е сега англичанинът, отче?
— Не знам със сигурност, Родригес. Поне засега. Предполагам, че е отседнал в някой от хановете на юг от Мишима. Оставих с тях един от нашите прислужници — той ще ми докладва.
Алвито обра соса от чинията си с коричка хляб.
— Кога ще знаете със сигурност?
— Утре.
— Ке ва, бих искал да се срещна с него. Здрав ли е? — попита Родригес с безразличен тон.
— Да.
Корабната камбана удари шест пъти. Три часът след обед.
— Разказа ли ви какво е правил, откак напусна Осака?
— Отчасти. Някои неща разбрах от него, други — от този-онзи. Тя е дълга и широка. Първо да приключа с кореспонденцията си, пък после ще поговорим.
Родригес се облегна на стола си в малката задна каюта.
— Добре. Нямам нищо против. — Загледа се в острите черти на езуита, в проницателните му кафяви очи с жълти точици. Котешки очи. — Чуйте, отче. Англичанинът спаси и кораба ми, и живота ми. Знам, че е враг, че е еретик, но е лоцман — един от най-добрите, които съм срещал. Не е грешно да уважаваш врага, дори да го харесваш.
— Нашият бог Исус прости на враговете си, но това не им попречи да го разпънат на кръст. — Алвито спокойно издържа на погледа на Родригес. — Впрочем и аз го харесвам. Или поне сега по-добре го разбирам. Хайде за момента да го оставим на мира.