Смяха се и си разменяха неприлични думи, без да обръщат внимание на самураите и слугите около тях. После Блакторн изпрати един от прислужниците за саке и поведе Родригес към къщичката. И двамата вървяха с олюляващи се моряшки походки. Родригес по навик държеше дясната си ръка на дръжката на рапирата, а палецът на другата бе пъхнат в широкия му пояс до пищова. Блакторн беше десетина сантиметра по-висок, но раменете на португалеца бяха по-широки дори от неговите, а издутите му като варел гърди криеха херкулесова сила.
На верандата ги чакаше Йошинака.
— Домо аригато, Йошинака-сан — отново благодари Блакторн на самурая и махна на Родригес да се разположи на една от възглавничките. Йошинака посочи рапирата и пищова и протегна ръка с обърната нагоре длан.
— Додзо!
Португалецът се намръщи.
— Ийе, самурай-сама, домо ари…
— Додзо!
— Ийе, самурай-сама, ийе! — повтори по-остро Родригес. — Уаташи юджин Анджин-сан, нее?
Блакторн направи крачка напред, все още изненадан от неочакваната свирепост на сблъскването.
— Йошинака-сан, шигата га най, нее? — намеси се той с усмивка. — Родригес юджин у ата…
— Гомен насай, Анджин-сан. Кинджиру! — И Йошинака изрече някаква рязка заповед. Самураите веднага скочиха напред и заканително наобиколиха Родригес, а Йошинака отново протегна ръка. — Додзо!
— Тия кучи синове са ужасно докачливи, англичанино — усмихна се широко Родригес. — Я се справи с тях, моля те. Аз никога досега не съм си предавал оръжието.
— Недей, Родригес — предупреди го той, усетил решението, назряло за секунда в главата на приятеля му. После пак се обърна към Йошинака: — Домо, гомен насай, Родригес юджин, уаташи…
— Гомен насай, Анджин-сан. Кинджиру! — И Йошинака рязко заповяда на португалеца: — Има!
— Ийе, уакаримасу ка? — озъби се той от своя страна. Блакторн побърза да застане между тях.
— Ей, Родригес, какво толкова? Дай ги на Йошинака-сан. Всичко това няма нищо общо с теб или с мен, а е заради дамата, Тода Марико-сама. Тя е там, в онази стая. Нали ги знаеш колко са чувствителни на тема оръжие в близост до някой даймио и техните жени. Цяла нощ ще спорим, знаеш ги какви са. Какво значение има? Португалецът се усмихна пресилено.
— Прав си, защо не? Хай. Шигата га най, самурай-сама. Со десу.
Той се поклони като придворен, но без искреност, разкопча ножницата на рапирата си, извади и пищова и ги подаде на Йошинака. Той махна на един от самураите, който ги пое и хукна към портата, сложи ги на земята и застана на пост да ги пази. Родригес понечи да се качи по стълбите, ала Йошинака учтиво, но същевременно твърдо го помоли да спре. Втори самурай излезе напред да го претърси. Побеснял, португалецът отскочи назад.
— ИИЕ! Кинджиру, дявол да го вземе! Какво по…
Самураите се нахвърлиха отгоре му, сковаха му ръцете и старателно го претършуваха. В ботушите му откриха два ножа, още един, завързан под лявата му ръка, плюс два малки пищова — единият скрит в подплатата на палтото му, а вторият под ризата, откъдето извадиха и малко плоско шише.
Блакторн разгледа пищовите. И двата бяха заредени.
— И другият ли беше зареден?
— Да, разбира се. Тук сме на враждебна земя, ако не си забелязал, англичанино. Кажи им да ме пуснат.
— Това не е обичайният начин да се посещава нощем приятел.
— Нали ти казвам — тази земя е враждебна. Винаги ходя така въоръжен. Ти не ходиш ли въоръжен? Господи! Кажи им на тези диванета да ме оставят на мира!
— Това ли е всичко?
— Разбира се — кажи им да ме пуснат, англичанино!
Блакторн подаде пищовите на стоящия наблизо самурай и пристъпи напред. Пръстите му внимателно опипаха вътрешната страна на широкия кожен колан на португалеца. От тайна гънка измъкна тънка, много гъвкава кама, изработена от най-фина стомана-дамаскиня. Йошинака изруга самураите, които пребъркаха Родригес. Те се извиниха на Блакторн, но той не откъсваше очи от Родригес.
— Още? — попита с камата в ръка.
Родригес го гледаше право в очите, напълно безизразно.
— Ще им разкажа къде трябва да търсят и как, Родригес. Както претърсват испанците — или поне някои от тях. Е?