— Върви по дяволите!
— По дяволите — по дяволите, но побързай! — Отново никакъв отговор. — Додзо, Йошинака-сан. Уаташи…
— В лентата на шапката — изхриптя Родригес и Блакторн млъкна.
— Добре — пресегна се той към широкополата му шапка.
— Нали няма… няма да ги научиш?
— Ти как би постъпил?
— Внимавай с перото, англичанино, много държа на него.
Лентата беше широка и твърда, а перото стърчеше закачливо, в тон със самата шапка. Отвътре Блакторн измъкна много тънка кама, съвсем малка, специално изработена, за да се крие на това място — беше извита по линията на шапката. Йошинака отново се нахвърли яростно върху самураите.
— За бога, Родригес, отново те питам — това ли е всичко?
— Света Богородице, казах ти вече!
— Закълни се! Родригес се подчини.
— Йошинака-сан, има иии-бан. Домо. Сега вече всичко е наред, благодаря.
Йошинака изрече някаква заповед и самураите освободиха Родригес. Той започна да разтрива схванатите си ръце.
— Мога ли вече да седна, англичанино?
— Да.
Родригес си избърса потта с червена кърпа, взе плоското шишенце и седна с кръстосани крака на една от възглавниците. Йошинака се навърташе наблизо, на верандата. Всички самураи, с изключение на четирима, се завърнаха на постовете си.
— Защо са толкова докачливи? Защо и ти си толкова докачлив, англичанино? Никога досега не ми се е налагало да си предавам оръжието. Да не съм някой убиец?
— Попитах те това ли е всичкото ти оръжие и ти ме излъга.
— Не съм те слушал какво говориш! Ти какво би… Ако те държат така като някакъв престъпник? — И Родригес добави кисело: — Ама какво ти става, англичанино? Какво ти е? Ето, развалихме си вечерта… Ей, недей така! Не бива да допускаме нещо да ни развали вечерта. Аз им прощавам. И на теб прощавам, англичанино. Ти беше прав, а аз не. Извинявам се. Приятно ми е да съм с, теб. — Той развинти капачето на шишето и му го предложи. — Ето, пийни си малко прекрасно бренди.
— Първо ти.
Лицето на Родригес пребледня като платно.
— Пресвета Дево, нима мислиш, че съм сипал отрова?
— Не, но пий. Родригес отпи.
— Още веднъж!
Португалецът се подчини и избърса уста с опакото на ръката си. Чак тогава Блакторн пое шишето.
— Салуд! Наздраве!
Отметна глава и се престори, че пие, като държеше незабелязано езика си на отвора и по този начин не позволяваше на течността да се излива в гърлото му. Макар че много му се пиеше.
— Чудесно е. Заповядай.
— Задръж го. Подарък от мен.
— От добрия отец или от теб?
— От мен.
— Закълни се в господа!
— И в господа, и в Девата, да те вземат мътните и теб, и твоите клетви! Подарък и от мен, и от отеца! Всичкият алкохол на „Санта Филипа“ е негов, но негово преосвещенство каза, че и аз мога да го ползувам, а такива шишета на кораба имаме поне дузина. Така че е подарък. Или забрави доброто си възпитание?
Блакторн отново се престори, че пие, и му го подаде обратно.
— На, пийни още.
Родригес усети топлината на брендито чак в пръстите на краката си и се зарадва, че след като прие напълненото шише от ръцете на Алвито, тайно от него го изпразни, изми го най-старателно и отново го напълни с бренди от собствената си бутилка. Прости ми, господи, задето се усъмних в светия отец. Ах, Исусе Христе, защо, за бога, не слезеш отново на земята и не промениш този свят, където човек понякога няма вяра дори на свещениците!
— Какво ти е?
— Нищо, англичанино. Мислех си, че този свят е една гадна бъчва, където в днешно време на никого не можеш да имаш доверие. Идвам като приятел, а ето че между нас се появи една празнина.
— Като приятел ли дойде наистина?
— Да.
— Въоръжен до зъби?
— Винаги съм така въоръжен. Затова съм все още жив. Салуд! — Той мрачно надигна шишето и отпи. — Пикая на този свят, пикая на всичко.
— И на мен ли пикаеш?
— Англичанино, ти разговаряш с Васко Родригес, лоцман от португалската флота а не някой насран от мухите самурай. Дойдох да видя приятел, а останах без приятел. Колко тъжно!
— Да, тъжно е.
— Не бива да съм тъжен, но какво да се прави. Приятелството с теб страшно ми усложни живота. — Родригес стана да се пораздвижи малко и отново седна. — Как ги мразя тези проклети възглавници! Предпочитам столове. На кораба. Е, англичанино, салуд!