— Кой започна пръв?
— И двамата имат еднаква вина. Поводът беше манерка с алкохол. — Марико разказа за случилото се между Родригес и Блакторн и продължи: — Цуку-сан носеше второ шише със себе си, като подарък, за да се застъпи, както се изрази, за Родригес-сан, но Анджин-сан му каза по един възмутително прям начин, че не желае да пие алкохол от католици, предпочитал саке и нямал доверие на свещениците. Светият отец изразително прямо му каза, че никога не е имал работа с отрови и подобен грях.
— Отрова, казвате? Че те използуват ли отровата като оръжие?
— От Анджин-сан разбрах, че се случва да я използуват господарю. Тези думи доведоха до още по-остри нападки и те започнаха да спорят яростно на религиозна тема, за моята душа, за католиците и протестантите… Аз ги оставих и отидох да повикам Йошинака-сан, за да сложи край на свадата.
— От тези варвари освен неприятности нищо друго не сме видели. Християните са ни донесли само неприятности, не мислите ли?
Тя не му отговори. Сприхавостта му я обезпокои. Никак не беше типично за него, пък и нямаше причина пословичният му самоконтрол да му изневери до такава степен. Изглежда, че мисълта за поражението се бе оказала прекалено тежка за него, реши Марико. Без него и с нас е свършено, и със сина ми също, а Кванто ще премине в най-скоро време в чужди ръце. Мрачното му настроение й се предаде. Беше забелязала същото погребално настроение и по улиците, и в крепостта, и из целия град, прочут със своята жизнерадост и ведрина.
— Роден съм в годината, когато пристигнаха първите християни, и оттогава земята ни се омърси — продължи Торанага. — Петдесет и осем години вече само неприятности.
— Съжалявам, ако са ви обидили, господарю. Трябвам ли ви за нещо друго? С ваше разрешение…
— Седнете! Не съм свършил още. — Торанага отново звънна с камбанката. Вратата се отвори. — Повикайте Бунтаро-сан.
Бунтаро пристигна с помръкнало лице, коленичи и се поклони. Тя също му се поклони, изтръпнала, но той сякаш не я забеляза.
Беше срещнал кортежа им на прага на крепостта. Поздравиха се набързо и той веднага й каза да се яви при Торанага, а за Анджин-сан щели да дойдат по-късно.
— Бунтаро-сан, помолихте ме да ви приема възможно най-бързо в присъствието на жена ви.
— Да, господарю.
— Какво желаете?
— Смирено моля за вашето разрешение да отсека главата на Анджин-сан.
— Защо?
— Моля да ме извините, но аз… Не ми харесва начинът, по който я гледа. Исках… да го кажа и пред нея, и пред вас. Освен това той ме оскърби в Анджиро и не мога да живея повече с този срам.
Торанага погледна към Марико, която сякаш се бе вкаменила.
— Обвинявате ли я, че го насърчава?
— Аз… моля да ми разрешите да му отсека главата.
— Обвинявате ли я, че го насърчава? Отговорете на въпроса ми!
— Моля да ме извините, господарю, но ако мислех така, мой дълг щеше да е незабавно да й взема главата — отговори Бунтаро вдървено, забил поглед в рогозките. — Варваринът непрекъснато нарушава хармонията ми. Убеден съм също така, че и вас постоянно ви нервира. Нека му отнема главата! Моля ви! — Той вдигна поглед. Тежките му челюсти бяха небръснати, под очите му имаше дълбоки сенки. — Ако ли не, разрешете ми да взема жена си и довечера ще тръгнем преди вас — за да ви подготвим пътя.
— Какво ще кажете на това, Марико-сан?
— Той е мой съпруг. Каквото реши, това ще направя — освен ако не му забраните, господарю. Мой дълг е да постъпя така.
Торанага местеше поглед от единия на другия. После гласът му загрубя и той за миг се преобрази в предишния Торанага.
— Марико сан, след три дни тръгвате за Осака. По този начин именно ще подготвите нещата за мен. И ще ме чакате там. Бунтаро-сан, вие ще ме придружите като командуващ ескорта ми. След като ми послужите за секундант, вие и хората ви можете да постъпите по същия начин с Анджин-сан — независимо дали ще се съгласи, или не.
Бунтаро се изкашля.
— Господарю, моля ви, заповядайте! Але…
— Дръжте си езика! Забравяте се! Три пъти вече ясно ви казвам не! Следващия път, когато имате наглостта да ми давате съвети, без да съм ви питал, ще си разпорите корема върху помийната яма на Йедо!
Бунтаро сведе глава до самите рогозки.
— Извинете ме, господарю. Извинявам се за наглото си държане.