Може би ще ти ги разкрие, поправи се той отново. Ако тайните не са измислени и не са пуснати от врага, за да те оплете още повече.
Усети слабост и болка в гърдите, зави му се свят и трябваше да седне и да диша дълбоко, както го бяха учили преди много години Дзен-будистите. „Десет дълбоки, десет бавни вдишвания, пак десет дълбоки и десет бавни, а ума си отпрати Отвъд. Няма минало, няма бъдеще, няма горещо, няма студено, няма болка, няма радост — от нищото в нищото…“
След време отново вече можеше да разсъждава с избистрено съзнание. Тогава отиде до писалището и започна да пише. Помоли майка си да му послужи като посредник между него и брат му и по този начин да даде на техния род възможност за някакво бъдеще. Първо на първо помоли брат си да размисли за евентуален брак с Очиба-сама:
„…За мен, разбира се, би било невъзможно да мисля за такъв брак, братко. Прекалено много даймио ще се вбесят от подобен амбициозен ход от моя страна. Но такъв един съюз между вас и нея ще означава заздравяване на мира в империята и ще затвърди позициите на Яемон — защото никой не се съмнява във вашата вярност, докато има хора, които — погрешно — поставят моята под въпрос. Вие, разбира се, бихте могли да си намерите и по-подходяща съпруга, но Очиба-сама едва ли би си намерила по-подходящ съпруг. Щом веднъж премахнем предателите на негово императорско величество и аз отново заема полагаемото ми се по закон място в Съвета на регентите, ще помоля Небесния син да съдействува за вашия брак, ако вие сте съгласен да се нагърбите с това бреме. Искрено съм убеден, че подобна саможертва е единственият начин, по който ние с вас можем да направим нещо за бъдещето на Яемон и да изпълним дълга си, както се заклехме пред тайко. Второ, предлагам ви именията на християните-предатели Кияма и Оноши, които в момента кроят планове с варварските свещеници да поведат вероломна война срещу всички даймио, които не са християни, с подкрепата на варварско нападение с мускети откъм морето — нещо, което са правили и преди срещу нашия господар тайко. Освен това ви предлагам земите на останалите християни в Кюшу, които встъпят в съюз с предателя Ишидо в последната битка срещу мен… Известно ли ви е, че този селянин-парвеню е имал наглостта да пусне слуха, че щом умра и той започне да управлява регентите, ще разпусне Съвета и сам ще се ожени за майката на наследника… В замяна на изброеното дотук искам от вас, братко, само едно: тайно споразумение за съюз, гарантиране на безпрепятственото ми преминаване през Шинанските планини, общо нападение под мое командуване срещу Ишидо по начин и във време, избрани от мен. Последно, като доказателство за доверието ми във вас, ще ви изпратя в Такато сина си Судара, жена му Генджико, децата им и дори единствения си внук…“
Това не е писмо на пораженец, каза си Торанага, като запечатваше свитъка. Дзатаки веднага ще го осъзнае. Да, но стръвта е вече на въдицата, Шинанският проход е единственият, по който мога да мина, а Дзатаки е на пътя ми към равнините на Осака.
Дали е вярно, че Дзатаки желае Очиба? Толкова много съм заложил на вероятните, промърморени в момент на любовен екстаз думи на някаква си прислужница и забравил всичко мъж. Възможно ли е Гьоко да лъже заради свои лични облаги? Нагла кръвопийци! Самурай, а? Значи, това е ключът към всичките й тайни!
Очевидно държи в ръцете си някакви доказателства за Марико и Анджин-сан. Иначе Марико нямаше да ми предаде това нагло искане. Тода Марико и един варварин! Варваринът и Бунтаро! И-и-и, колко е странен животът!
Остра болка отново прониза сърцето му и това го разстрои. Отдъхна си, написа второ съобщение, което щеше да изпрати по пощенски гълъб, и се изкачи тежко по стълбите към горния етаж. Внимателно избра от многобройните кафези един гълъб за Такато и пъхна посланието в специалното контейнерче. След това отвори вратичката на кафеза и постави гълъба върху пръчката, за да може да отлети веднага щом се развидели.
В посланието молеше майка си да осигури на Бунтаро безпрепятствено минаване, защото носи важни вести за нея и брат му. Подписа се, също както и писмото до Дзатаки, с Йоши Торанага-но-Миновара, като по този начин за пръв път в живота си предявяваше претенции към старейшинство.
— Лети спокойно, малка птичке — погали той гълъба с едно паднало перце. — Ще понесеш едно наследство за идущите десет хиляди години.
Погледът му отново се спусна към легналия в краката му град. На западния хоризонт едва прозираше тясна светла ивица. Долу на пристанището различи малките като глави на топлийки светлинки на факлите, обкръжили варварския кораб. Ето ти още един ключ, каза си той и отново запрехвърля в ума си трите тайни. Имаше чувството, че е пропуснал нещо.