Торанага го изслуша напрегнато, като следеше движението на устните му.
— Разбирам, но с каква цел?
— Моля, господарю?
Торанага пак повтори мисълта си, но с прости думи.
— Да получа, какво? Да хвана, какво? Да спечеля, какво?
— Господарите Оноши, Кияма и Харима.
— Значи, сте решили да се намесите в нашата политика, също като свещениците? И вие ли знаете как трябва да ни управлявате, Анджин-сан?
— Много съжалявам, извинете моля, не разбрах.
— Няма значение. — Торанага се замисли и накрая каза: — Свещениците казват, че нямат власт да заповядват на даймио-християни.
— Не истина, господарю, моля да ме извините. Пари голяма сила над свещеници. Това истина, господарю. Тази година няма Черен кораб, друга година няма Черен кораб — лошо, много лошо за свещеници. Това истина, господарю. Пари голяма сила. Моля, мислете, ако „Алено небе“ по също време или преди, аз нападам Нагасаки. Нагасаки сега враг, нали? Аз вземам Черен кораби нападам морски пътища между Кюшу и Хоншу. Може би това достатъчна заплаха да направи от враг приятел?
— Не. Свещениците ще прекратят търговията. Аз не воювам със свещениците, нито с Нагасаки. С никого. Заминавам за Осака. Няма да има „Алено небе“. Уакаримасу?
— Хай.
Блакторн остана невъзмутим. Много добре съзнаваше, че на Торанага му е ясно, една такава тактика неминуемо ще принуди голяма част от силите на Кияма, Оноши и Харима, разположени на Кюшу, да се оттеглят. А „Еразъм“ с лекота можеше да разбие всеки голям кораб, превозващ войски от този остров за големия. Имай търпение, каза си той. Нека Торанага поразмисли. Марико може да се окаже права — от този момент до заминаването за Осака има още много време и кой знае какво може да се случи дотогава? Готви се за най-доброто, но не се бой от най-лошото.
— Анджин-сан, защо не казахте това пред Марико-сан? Тя каже на свещеници? Вие мислите така?
— Не, господарю, само искам говоря направо с вас. Война не е работа за жена. Един последен молба, Торанага-сама. — И Блакторн се впусна по безвъзвратно избрания път:
— Обичай хатамото моли услуга веднъж. Моля да ме извините, господарю, мога ли почтително попитам сега мога моля?
— Каква услуга?
— Знам, развод лесен, ако господар каже. Помолете Тода Марико-сама развод. — Торанага онемя от изумление и Блакторн се изплаши да не би да е прекалил. — Моля извинете мои думи — побърза да добави той.
Торанага бързо се съвзе.
— Марико-сан съгласна ли е?
— Не, Торанага-сама. Моя тайна. Никога не казвам на нея, на никого. Само моя тайна. Не казвам Тода Марико-сан. Никога. Кинджиру, нее? Но знам мъж и жена сърдити. Развод лесен в Япония. Това само моя тайна. Питам само господар Торанага. Много тайно. Не Марико-сан. Моля да ме извините, ако съм ви оскърбил.
— Това е ужасно нахално искане за един чужденец. Нечувано нещо. Но защото сте хатамото, длъжен съм да разгледам молбата ви, като забранявам обаче да споменавате за това пред нея при каквито и да било обстоятелства — нито пред нея, нито пред съпруга й. Ясно ли е?
— Моля? — попита Блакторн, който почти нищо не разбра и не беше вече в състояние да мисли.
— Много лошо да питате и да мислите това, Анджин-сан. Разбирате ли?
— Да, господарю, много съжалявам…
— Защото Анджин-сан хатамото, аз не съм сърдит. Ще помисля. Разбирате ли?
— Да, мисля, че разбирам. Благодаря. Моля да извините лошия ми японски, много съжалявам.
— Не говорете с нея, Анджин-сан, за никакъв развод. Нито с Марико-сан, нито с Бунтаро-сан. Кинджиру, уакаримасу?
— Да, господарю. Разбирам. Тайна само вие, аз. Тайна. Благодаря. Извинете моя грубост и благодаря за търпение.
Блакторн се поклони безупречно и излезе като насън. Вратата зад него се затвори. Всички на площадката го наблюдаваха любопитно.
Така му се искаше да сподели с Марико победата си! Но го възпираше ведрото й спокойствие и присъствието на охраната. Затова само каза:
— Извинете, че се забавих.
— Няма нищо — разсеяно отвърна тя.
Отново заслизаха по стълбата. На по-долната площадка тя се обърна към него: — Простичкият начин, по който говорите, е малко особен, но добре се разбира.