— Първо за кораба. Просто е невероятно! Искам да ви благодаря и да ви поздравя за прекрасната работа, която сте свършили. Щом се приберем в къщи, ще настоявам да ви възнаградят с тройно по-голям дял от плячката за труда, който сте положили, че и допълнително възнаграждение… — Той забеляза как те взеха да се споглеждат смутено. — Какво има?
— Не сме ние, лоцмане — поясни притеснено ван Нек. — Хората на крал Торанага свършиха всичката работа. Винк само им показа какво да правят, но ние самите нищо не сме пипнали…
— Какво?
— Не ни позволиха да припарим повече до кораба. Освен Винк никой не се е качвал след това. Той ходи по веднъж на всеки десет-дванадесет дни. Така че нищо не сме правили по кораба.
— Само той — потвърди и Сонк. — Йохан им показа как да свършат работата.
— И как се разбираш с тях, Йохан?
— Има един самурай, който говори португалски — колкото да се разберем криво-ляво. Името му е Сато-сама и той отговаря за нас, откак сме пристигнали. Попита кои измежду нас са офицери и моряци. Ние казахме, че Гинзел, само че той е повече артилерист, аз и Сонк, който…
— Който е най-некадърният готвач, дето…
— Затваряй си мръсната уста, Кроок!
— Дявол да го вземе, ти на суша не можеш да готвиш като хората, камо ли по време на плаване!
— Млъкнете и двамата! — скара им се Блакторн. — Продължавай, Йохан.
— Сато-сама ме попита какви са повредите на кораба и аз му обясних, че трябва да се килне, за да се изстърже корпусът и да се Позакърпи, казах му и за всичко друго, което се сетих, и те се заловиха за работа. Килнаха го много добре, почистиха дъното и го лъснаха, като че ли е кралски палат — искам да кажа, че самураите нареждаха, а другите маймуни работеха като бесни — не мога да ти кажа колко народ бяха, но няколко стотици имаше. Господи, лоцмане, ти не си виждал такива работници!
— Вярно е — потвърди И Сонк. — Работиха като грешни дяволи.
— Аз направих каквото можах… господи, лоцмане, мислиш ли, че наистина ще можем да се измъкнем?
— Да, ако имаме търпение и…
— Ако рече господ, лоцмане — само тогава.
— Да, може и да си прав — съгласи се Блакторн и си помисли: какво значение има, че Ропер е фанатик? Имам нужда от него — от всички тях. И от божията помощ. — Да, божията помощ ще ни потрябва — повтори той на глас и се обърна пак към Винк: — Как е килът?
— В пълен ред, лоцмане. Свършиха всичко много по-добре, отколкото допусках. Тези копелета са незаменими дърводелци, въжари и корабостроители — не отстъпват по нищо на холандските. И снаряжението е безупречно — всичко.
— Платната?
— Направиха ги от коприна и са здрави като брезент. Имаме и запасен комплект. Свалиха нашите и ги прекопираха съвсем точно. Оръдията са също в изрядно състояние, всички са монтирани по местата си и има предостатъчно барут и снаряди. Корабът е готов да отплава с отлива — ако трябва още довечера. Е, разбира се, не е извеждан в открити води и докато не извие буря, няма да знаем как ще се справят платната, но си залагам душата, че корпусът е също тъй здрав, както в деня, в който го свалиха от доковете на Зюдер Зее — дори по-здрав, защото сега гредите са насмолени, слава богу. — Винк млъкна за миг да си поеме въздух. — Кога отплаваме?
— След около месец.
Те започнаха да се ръгат един друг с лакти, преизпълнени с възторг, и гръмко за-вдигаха наздравици за лоцмана и кораба.
— А как сме с вражеските кораби? Има ли наблизо? Каква ще е плячката? — попита Гинзел.
— Огромна — за такава плячка не сте и мечтали. До един ще станем богати. Последва още един изблик на радост.
— Крайно време беше!
— Богат съм, значи? Ще си купя замък.
— Господи боже мой, щом се прибера у дома…
— Богати! Ура за лоцмана!
— Значи, ще има католици за трепане? Това е добре — доволен измърка Ян Ропер. — Много добре.
— Какъв е планът, лоцмане? — попита ван Нек и всички замълчаха.
— След малко ще стигнем и до плана. Имате ли пазачи? Можете ли да се движите свободно, по своя воля? Колко често…
— Можем да се движим навсякъде из селото, на около левга около къщата — бързо отвърна Винк. — Но не ни е позволено да ходим в Йедо, нито…
— Нито да преминаваме моста — доволен се намеси Сонк. — Кажи му за моста, Йохан.
— О, за бога, тъкмо щях да стигна до моста, Сонк. Престани да ме прекъсваш най-сетне. На половин миля югозападно оттук има един мост, Лоцмане. И на него има много надписи. Само до него ни пускат. Не можем да го прекосим. Всеки път един самурай ни казва „кинджиру“. Знаеш ли какво значи „кинджиру“, лоцмане?