При главната южна порта на крепостта го чакаше нов ескорт, който го придружи до собствените му покои в най-вътрешния кръг. Стаята му се намираше в една от укрепените къщи за гости и макар че беше много привлекателна, той вежливо отказа да се прибере веднага.
— Първо баня, моля — каза на самурая.
— А, разбирам. Колко сте благоразумен! Банята е насам, Анджин-сан. Нощта е много гореща, нали? Разбрах, че сте ходили при Мръсните. Другите гости високо ще оценят вашата съобразителност. Благодаря ви от тяхно име.
Блакторн не разбра всички думи, но смисълът му беше ясен. Мръсните. Това много точно определя мен и моите хора. Да, именно нас, а не онези нещастници.
— Добър вечер, Анджин-сан — поздрави го главният прислужник на банята.
Беше огромен мъж на средна възраст, с необятно шкембе и мускулести ръце. Току-що го беше събудила една прислужница да му съобщи, че пристига още един късен гост. Той плесна с ръце. Появиха се прислужничките и Блакторн ги последва в стаята за триене, където го изтъркаха, насапунисаха, измиха, а той ги помоли да повторят процедурата. След това премина в помещението с вградената под нивото на пода вана, влезе в почти врялата вода и се отпусна в нейната гореща прегръдка.
След време силни ръце му помогнаха да излезе и втъркаха благовонно масло в кожата му, размачкаха мускулите му, разтриха врата му и го поведоха към стаята за отмора, където му връчиха чисто, ухаещо на слънце памучно кимоно. С дълбока въздишка на облекчение той се отпусна на скамейката.
— Додзо, гомен насай, чай, Анджин-сан?
— Хай домо.
Чаят пристигна. Каза на, прислужницата, че ще остане да нощува там и няма да се прибере в стаята си. Останал сам на спокойствие, той засърба животворната течност и усети как тя го пречиства. „… Едни гнусни билки, викат им ча“ — спомни си той с отвращение.
— Имай търпение, не позволявай това да наруши хармонията ти — произнесе той на глас. — Те са само неуки и прости глупаци, които не са виждали такива неща и не желаят да отворят умовете си за тях. И ти беше същият. Но нищо, сега ще можеш да ги научиш.
Пропъди ги от мислите си и се пресегна за речника. Ала тази вечер, за пръв път, откак притежаваше книгата, Блакторн я остави внимателно настрана и духна свещта. Прекалено съм уморен — каза си той.
Но не дотам, че да не си отговори на един прост въпрос: дали те са невежите глупци, или той е този, който живее в заблуда?
Ще си отговоря по-късно, когато му дойде времето. Засега знам само, че не бих желал да са около мен.
Обърна се на другата страна, пропъди въпроса от ума си и заспа.
Събуди се освежен. Видя сгънатото чисто-кимоно, набедрена превръзка и таби. Ножниците на мечовете му бяха излъскани. Облече се бързо. Отвън вече го чакаха самураите и му се поклониха.
— Днес ние ще ви охраняваме, Анджин-сан.
— Благодаря. Отивам кораб сега?
— Да. Ето ви пропуска.
— Добре. Благодаря. Мога ли да ви знам името, моля?
— Мусаши Мицутоки.
— Благодаря, Мусаши-сан. Тръгваме сега?
Запътиха се към пристанището. „Еразъм“ бе завързан здраво на около шест метра дълбочина. Песъчливото дъно му се видя чудесно. Гмурна се покрай корпуса и заплува под кила. Почти нямаше водорасли, само няколко ракообразни животинки се бяха прикрепили с хоботчетата си към чистия кил. Кормилото също беше в пълен ред. В барутния склад — сух и безупречно чист — намери кремък и удари една искра към малката купичка барут, оставена за проба. Тя моментално се възпламени — състоянието на барута беше великолепно.
Горе при главната мачта започна да се оглежда за издайнически пукнатини. Не откри нищо такова, нито пък горе, където се изкачи, нито по останалите мачти. Много от въжетата и фаловете бяха съединени погрешно, но половин вахта беше достатъчна, за да се справят.
Върнал се на квартердека, той си позволи една широка усмивка. „Здрав си като… като какво?“ Не можа да измисли сравнението, достойно за състоянието на кораба, така че само се засмя и слезе отново долу. В каютата си се почувствува чужд. И много сам. Мечовете му бяха положени върху койката. Докосна ги, после извади от ножницата Стария търговец на масло. Изработката беше великолепна, острието — като бръснач. Правеше му удоволствие да го оглежда, защото беше истинско произведение на оръжейното изкуство. Но смъртоносно произведение, додаде той както винаги наум, като го обръщаше към светлината.