Вчера сутринта той застана пред Първия мост и усети в сърцето си внезапна тежест въпреки възторга от великолепния вид на „Еразъм“.
— А сега трябва да минем през моста, Анджин-сан — подкани го тя.
— Да. Но това е само един мост и нищо повече. Мост като всички други. Хайде, Марико-сан, вървете до мен. До мен, ако обичате. Ще вървим заедно. — И добави на латински: — И си представете, че ви нося на ръце и ръка за ръка започваме всичко отначало.
Тя слезе от носилката и премина моста редом с него. После отново се качи на носилката и се заизкачваха по лекото възвишение. Бунтаро ги чакаше при портата на крепостта.
Блакторн си спомни как в този момент му се прииска от небето да удари гръм.
— Да не би да имате неприятности с него? — попита той отново на последната площадка.
Тя само поклати глава.
— Кораб съвсем готов, Анджин-сан? Няма грешка? — попита Торанага.
— Няма грешка, господарю. Кораб отличен.
— Още колко души… Колко мъже още искате за кораб… — Торанага се обърна към Марико. — Попитайте го колко души допълнителен екипаж му трябват, за да може да отплава, Искам да съм сигурен, че е разбрал напълно какво го питам.
— Анджин-сан казва, че за да може корабът да отплава, му трябват най-малко тридесет моряци и двадесет артилеристи. Първоначалният му екипаж се е състоял от сто и седем души заедно с готвачите и търговците. За да плава и да се бие в тези води, му стигат двеста самураи.
— И смята, че ще може да наеме допълнително хора в Нагасаки?
— Да, господарю.
— Никога не бих се доверил на наемници — презрително отбеляза Торанага.
— Извинете, моля, желаете ли да му преведа тези думи?
— Какво? А, не, няма нужда.
Торанага стана и като продължаваше да се преструва на раздразнен, отиде до прозореца и се загледа в дъжда. Целият град бе скрит зад водната пелена. Дано вали с месеци, помисли си той. О, богове, нека вали поне до Нова година. Кога ли ще се срещне Бунтаро с брат ми?
— Кажете на Анджин-сан, че утре ще получи васалите си. Какъв ужасен ден! Дъждът явно няма да спре до довечера. Няма смисъл да се измокряме до кости.
— Да, господарю — чу я той да отговаря и се усмихна иронично сам на себе си. През живота си не бе имал случай лошото време да осуетява плановете му. Това вече със сигурност щеше да убеди и нея и други, които хранеха известни съмнения, че завинаги се е променил към по-лошо. Знаеше, че вече не може да се откаже от избрания път. Утре или в други ден — какво значение има? — Кажете му, че когато съм готов, ще изпратя да го известят. А дотогава да чака в крепостта.
Чу я да превежда на Анджин-саи.
— Да, господар Торанага, разбирам — отговори му Блакторн без да прибягва до нейните услуги. Но мога ли да попитам най-почтително — възможно замина Нагасаки бързо? Мисля важно. Много се извинявам.
— Ще реша по-късно — рязко отвърна Торанага, с което никак не улесни нещата на Блакторн. Махна му, че е свободен. — Лека нощ, Анджин-сан. Скоро ще реша бъдещето ви. — Видя, че на варварина много му се искаше да настоява, но възпитанието не му позволи. Добре, помисли си той. Най-сетне си усвоил някои обноски. — Кажете на Анджин-сан, че няма смисъл да ви чака, Марико-сан. Довиждане, Анджин-сан.
Марико изпълни заповедта. Торанага се обърна отново към града и леещия се пороен дъжд. Заслуша се в шума на дъжда. Вратата зад Анджин-сан се затвори.
— За какво сте се скарали? — попита той.
— Моля, господарю?
Наострените му уши доловиха съвсем леко потрепване на гласа й.
— Имам пред вид вас и Бунтаро — или има и друга караница, която да ме засяга? — додаде той хапливо, защото искаше да ускори развоя на събитията. — Може би с Анджин-сан или моите врагове — християните, или с Цуку-сан?
— Не, господарю, моля да ме извините. Започнахме като всеки друг път, като всички караници между съпрузи. За нищо. После изведнъж както винаги от миналото изплуват някои неща, които заразяват и мъжа и жената, ако са достатъчно ядосани.