Марико предложи чаша чай на Торанага, който веднага засърба с удоволствие.
— Налейте на Чано-сан и на себе си — каза той.
— Извинете, но за мен няма нужда, господарю, ако позволите. Напила съм се с чай до насита, а тоалетната кофа е прекалено далеч за старите ми кокали.
— Нищо, една разходка в повече ще ви се отрази много добре — добродушно настоя Торанага, доволен, че я повика веднага след пристигането си в Йедо.
— Да, господарю, прав сте както винаги. — Чано отново се обърна сърдечно към Марико. — Значи, вие сте дъщерята на Акечи Джинсай?
Чашата на Марико застина във въздуха.
— Да. Моля да ме извините.
— О, няма за какво да се извинявате, дете мое — засмя се приятелски Чано, а коремът й се затресе в такт със смеха. — Спомних си коя сте чак като чух името ви, защото за последен път ви видях на вашата сватба.
— О?
— Да, да. Видях ви на сватбата ви, макар че вие не ме видяхте. Надничах през пролуката на един параван. Умирах да зърна вас и някой от великите диктатора Накамура — бъдещия тайко, и останалите благородници. Бях прекалено стеснителна, за да се смеся с подобна благородна тълпа. Но пък какви прекрасни времена бяха за мен! Най-хубавите в живота ми. Втора година вече господарят ми оказваше честта да бъда негова фаворитка и бях бременна — макар да си бях същата селянка, както преди. — Очите й се присвиха от усмивката и тя добави: — Много малко сте се променили оттогава — все така сте една от избраниците на Буда.
— Ах, защо това не беше вярно, Оку-сан.
— Вярно е. Не знаехте ли, че сте една от избраниците на Буда?
— Не съм, Оку-сан, макар че много ми се иска.
— Тя е християнка — намеси се Торанага.
— А, християнка? Какво значение има за една жена дали е християнка или будистка, господарю? В повечето случаи никакво, макар че за жената е от голямо значение да вярва в някой бог. — Чано се закиска весело. — На нас, жените, много ни трябва някой бог, господарю, за да можем да се справяме с мъжете!
— А на нас мъжете ни трябва търпение като на богове, за да се справяме с жените!
Чано се засмя, а смехът й стопли стаята и освободи Марико от някои от най-лошите й предчувствия.
— Да, господарю, и всичко това е заради някаква си Небесна пагода, която няма нито бъдеще, нито топлина, но затова пък е добър заместител на ада.
— Вие какво бихте отговорили на това, Марико-сан? — изръмжа Торанага.
— Чано-сан е много мъдра за възрастта си.
— Ах, господарке, какви приятни неща казвате на една стара глупачка. Така добре си ви спомням! Кимоното ви беше синьо с прелестни жерави по него — по-красиво нещо не съм виждала в живота си. — Тя отново премести погледа си върху Торанага. — Е, господарю, искаше ми се да поседна за малко. А сега ще ви помоля да ме извините.
— Има още време. Поседете.
— Да, господарю — изправи се тя тежко на крака. — Бих ви се подчинила както винаги, но преди това трябва да се подчиня на някои закони на природата. Така че извинете старата селянка. Не бих искала да ви изложа. Време е да си вървя. Всичко е готово. Има и храна, и саке, стига да пожелаете, господарю.
— Благодаря!
Вратата безшумно се затвори след нея. Марико изчака Торанага да изпразни чашата си и му я напълни отново.
— Какво се замислихте?
— Просто чакам, господарю.
— Какво чакате, Марико-сан?
— Господарю, аз съм хатамото. И като хатамото никога досега не съм ви молила за услуга…
— Не желая да ми искате услуга като хатамото!
— Тогава изпълнете заветното желание на моя живот.
— Не съм ви съпруг, за да изпълнявам подобно нещо.
— Понякога един васал може да помоли госпо…
— Понякога — да, но не и сега. Сега ще си затваряте устата за всякакви заветни желания и услуги.
Заветно желание се наричаше услуга, която по древен обичай съпругата можеше да поиска от съпруга си или син от баща си — в по-редки случаи съпруг от съпругата — без да загуби престиж, и при условие, че ако желанието бъде изпълнено, поискалият услугата се задължаваше никога вече да не моли за друго до края на живота си. Обичаят изискваше да не се задават въпроси във връзка с това заветно желание, нито някога да се споменава за какво се е отнасяло.
Чу се вежливо почукване.
— Отключете — нареди Торанага.
Тя се подчини. Влезе Судара, следван от жена си Генджико и Нага.