— Нага-сан, слез на по-долната площадка и не разрешавай на никой да се качи без мое разрешение.
Нага излезе.
— Марико-сан, затворете вратата и седнете там — посочи Торанага мястото пред себе си, с лице към останалите. — Заповядах ви да се явите тук, защото трябва да обсъдим много важни семейни дела.
Погледът на Судара неволно се спря на Марико, след което отново се върна на Торанага.
— Тя е тук, синко, по две причини — грубо го сряза баща му. — Първо, защото желая да присъствува, и второ, защото желая да присъствува.
— Да, татко — отвърна Судара, засрамен от липсата на уважение, проявена от баща му към всички присъствуващи. — Мога ли да ви попитам с какво съм ви оскърбил?
— А има ли причина, поради която очакваш да бъда обиден?
— Не, господарю, освен ако усърдието ми да ви служа и нежеланието ми да ви пусна да заминете от този свят са в състояние да ви обидят.
— А какво ще кажеш по въпроса за предателството? Чух, че си се осмелил да претендираш да заемеш мястото ми като глава на рода.
Судара пребледня. Жена му също.
— Никога не съм допускал подобно нещо в мислите, словата или делата си. Нито кой да е от членовете на моето семейство или някой в мое присъствие.
— Това е вярно, господарю — също тъй напрегнато потвърди Генджико. Судара беше слаб мъж с горда осанка, студени тесни очи и тънки устни, които никога не се усмихваха. Беше двадесет и четири годишен, прекрасен военачалник и втори от петимата живи синове на Торанага. Обожаваше децата си, нямаше наложници и бе предан на жена си.
Генджико беше нисичка, натежала от четирите деца, които вече му бе родила, и с три години по-възрастна от него. Ала гърбът й беше изправен и изпитваше същата горда, безогледна привързаност към децата си, както и сестра й Очиба, и същата потенциална жестокост, наследена от дядо им Города.
— Онзи, който е обвинил съпруга ми, е лъжец — заяви тя.
— Марико-сан — каза Торанага, — попитайте Генджико-сан онова, което вашият съпруг ви е заповядал да й кажете.
— Моят господар Бунтаро ме помоля… заповяда ми да ви убедя, че е дошъл часът на Судара-сан да поеме властта в ръцете си, че на други в съвета споделят това мнение на съпруга ми и че ако господарят Торанага не желае доброволно да предаде властта, тя… тя трябва да му се отнеме!
— Никой от нас никога не е допускал подобна мисъл, татко — каза Судара. — Ние сме ви верни и през ум не би ми…
— Ако ти предам властта, какво би направил? — прекъсна го Торанага. Вместо него отговори Генджико:
— Откъде може да знае Судара-сан, след като през ума не му е минавала подобна непочтена мисъл? Много съжалявам, господарю, но той не е в състояние да ви даде отговор, защото не е мислил за това. Как може да знае? А що се отнася до Бунтаро-сан, очевидно е бил обладан от ками.
— Бунтаро е заявил, че и други били на същото мнение.
— Кои други? — злобно попита Судара. — Кажете ми кои и на часа ще им отнема живота!
— Ти ще ми кажеш кои!
— Но аз нямам представа, господарю, иначе бих ви докладвал незабавно.
— Не би ли ги убил на място?
— Вашият пръв закон е търпение, вторият също гласи — търпение. Винаги съм се подчинявал на заповедите ви. Бих изчакал и бих ви докладвал. Ако съм ви обидил, заповядайте ми да извърша сепуку. Но не заслужавам вашия яд, господарю, и не съм извършил предателство. Не мога да понасям несправедливия ви гняв.
Генджико додаде като ехо:
— Така е, господарю. Моля да ме извините, но аз покорно се съгласявам със своя съпруг. Той няма никаква вина и същото се отнася за нашите васали. Ние сме ви верни — каквото имаме, всичко е ваше, каквото сме постигнали, го дължим изключително на вас, каквото наредите, ще го изпълним незабавно.
— Така ли? Значи, сте ми верни васали? Послушни? И винаги се подчинявате на всичките ми заповеди?
— Да, господарю.
— Добре тогава. Върви и умъртви децата си! Още сега! — Судара свали поглед от баща си и погледна жена си. Тя леко му кимна в знак на съгласие.
Судара се поклони на Торанага. Ръката му се впи в дръжката на меча и той стана. Тихо затвори вратата след себе си. Настъпи гробно мълчание. Генджико погледна веднъж към Марико, след това впери поглед в пода.
Камбани известиха средата на часа на козата. Въздухът в стаята като че ли се сгъсти. Дъждът престана за малко, след което отново заваля, по-силно от преди.