Камбаните удариха следващия час и миг след това на вратата се почука.
— Да?
На прага застана Нага.
— Извинете, господарю, но брат ми… Судара-сан желае пак да се качи при вас.
— Пусни го и се върни на поста си.
Судара влезе, коленичи и се поклони. Беше измокрен до кости, а косата му бе сплъстена от дъжда. Раменете му леко потръпваха.
— Децата… децата ми… вие вече сте отвели децата ми, господарю.
Генджико се олюля и едва се задържа да не политне напред, ала се овладя и се втренчи в съпруга си.
— Вие… не ги убихте?
Судара поклати глава, а Торанага мрачно се обади:
— Децата ви са в моите покои, на долния етаж. Заповядах на Чано-сан да ги прибере още щом ви заповядах да се явите тук. Трябваше да съм напълно сигурен и в двама ви. Мръсните времена изискват мръсни изпитания!
Той удари звънчето.
— Вие… оттегляте ли за… заповедта си, господарю? — едва прошепна Генджико, като същевременно отчаяно се опитваше да запази хладнокръвие и достойнство.
— Да. Оттеглям заповедта си. Този път. Трябваше да ви изпитам, както и наследника си.
— Благодаря ви, господарю, благодаря ви — смирено склони глава Судара. Вътрешната врата се отвори.
— Чано-сан, доведете за момент внуците ми — каза Торанага.
След малко се появиха четири дойки, облечени в тъмни дрехи, заедно с децата. Момиченцата бяха на четири, три и две годинки, а бебето — момченцето — беше едва на няколко седмици и спеше в ръцете на дойката си. И трите момиченца бяха облечени в алени кимона с алени панделки в косите. Дойките им коленичиха и се поклониха на Торанага, а питомките им незабавно прекопираха движенията им и опряха главички в рогозките — с изключение на най-малкото момиченце, чиято глава трябваше да получи насърчение от нежната и същевременно твърда ръка на възпитателката.
Торанага тържествено им се поклони в отговор. След което, изпълнили вече дълга си, децата се втурнаха в прегръдките му — освен най-малкото момиченце, което се заклатушка към ръцете на майка си.
В полунощ Ябу прекоси с високомерна осанка двора на главната кула. Навсякъде се виждаха войници от елитния корпус на личната охрана на Торанага. Луната беше мътна, замъглена, а звездите едва проблясваха.
— А, Нага-сан, каква е причината за всичко това?
— Не знам, Ябу-сан, но е заповядано всички да се явят в залата за заседания. Моля да ме извините, но трябва да си оставите мечовете при мен.
Ябу се изчерви от гняв при това нечувано нарушаване на етикета.
— Вие… — Ала размисли, усетил смразяващата напрегнатост на младото момче и нервността на застаналите наблизо телохранители. — Чии заповеди изпълнявате, Нага-сан?
— На баща ми, Ябу-сан. Много се извинявам, ваша воля, ако не желаете да отидете на заседанието, но трябва да ви предупредя, че е наредено да се явите там без мечове и — също много се извинявам, — но ако ще се явите, трябва да не сте въоръжен. Моля да ме извините, но изпълнявам изрична заповед.
Ябу видя в будката на пазачите до огромната главна порта купчината мечове. Претегли наум опасностите, свързани с евентуален отказ, и реши, че са огромни. Неохотно предаде оръжието си. Нага вежливо се поклони, не по-малко смутен и притеснен, докато поемаше мечовете от ръцете му. Ябу влезе вътре. Огромната зала имаше амбразури вместо прозорци, беше застлана с каменни плочи и укрепена с дървени греди. Не след дълго се събраха петдесетте висши военачалници, двадесет и тримата съветници и седемте приятелски настроени даймио от малки северни провинции. Всички бяха напрегнати и неспокойни.
— За какво е цялата тази работа? — попита Ябу кисело, заемайки мястото си. Генералът до него сви рамене.
Сигурно е във връзка с пътуването до Осака. Друг вдигна поглед, пълен с надежда.
— Да не би да има промяна в плановете? Може би е решил да обяви „Алено…“
— Съжалявам, но се боя, че витаете из облаците. Той вече е решил — Осака и нищо друго. Ей, Ябу-сама, кога пристигнахте?
— Вчера. Заседнах за цели две седмици, заедно с всичките си войски, в едно мръсно рибарско селце, казва се Йокохама, на юг оттук. Пристанището не е лошо, но насекомите… Гъмжи от комари и какво ли не в Идзу никога не са ни досаждали толкова.
— Научихте ли вече всички новини?