— Не е много време, нали, Ябу-сан? — добави генерал Кийошио.
Ябу не отговори. Нямаше смисъл. Генералът и не очакваше отговор на въпроса си. Всеки потъна в собствените си мисли.
Страничната врата се отвори и влезе Торанага, следван от Судара. Всички се поклониха. Торанага отвърна на поклона им и седна с лице към тях, а Судара, като негов предполагаем наследник, малко пред него, също с лице към останалите. Нага влезе през главната врата и я затвори след себе си.
Само Торанага носеше мечове.
— Докладваха ми, че някои от вас говорят за предателство, замислят предателство и подготвят предателство — започна с леден глас Торанага. Никой не отвърна, никой не помръдна. Той ги огледа един по един. Отново никой не помръдна. Накрая се обади генерал Кийошио:
— Мога ли да попитам най-почтително, господарю, какво имате пред вид под „предателство“?
— Предателство е всяко поставяне под съмнение на заповед, решение или становище, взето от господаря ви — прозвуча като плесница отговорът на Торанага.
Генералът рязко изправи гърба си.
— В такъв случай аз съм предател.
— Излезте тогава навън и си направете сепуку!
— Ще го направя, господарю — гордо отвърна старият воин, — но преди това предявявам правото си на слово пред вашите верни васали, офицери и съвет…
— Вие сам се лишихте от всичките си права!
— Добре, но тогава имам право на предсмъртно желание — като хатамото и като отплата за двадесет и осем години вярна служба!
— Обаче накратко.
— Да, господарю — хладно се съгласи генерал Кийошио. — Моля да ми позволите да кажа. Първо: отиването в Осака да се поклоните на този селянин Ишидо е предателство спрямо вашата чест, честта на вашия род, на верните ви васали, на правото ви на наследяване и е в пълен разрез с бушидо. Второ: обвинявам ви в това предателство и заявявам, че така сам се лишавате от правото да бъдете наш господар. Трето: отправям искане, незабавно да се откажете от властта в полза на господаря Судара и да се оттеглите с чест от този живот — или да си обръснете главата и да станете монах — както предпочитате.
Генералът се поклони сковано и пак седна на хълбоците си. Всички чакаха със затаен дъх, невярващи на ушите си, че невероятното е станало действителност. Торанага рязко изсъска:
— Какво чакате?
— Нищо, господарю — твърдо отвърна на погледа му генерал Кийошио. — Моля да ме извините.
Синът му понечи да стане.
— Не! Вие ще останете тук!
Генералът се поклони за последен път на Торанага, стана и напусна с достойнство залата. Хората се размърдаха неспокойно и вълна от недоволство премина над тях, ала Торанага отново гръмна:
— Още някой да признава предателството си? Кой ще се осмели да наруши бушидо и да обвини господаря си в предателство?
— Моля да ме извините, господарю — обади се старият съветник Исуми, — но с прискърбие трябва да се съглася, че ако се явите в Осака, това ще означава предателство спрямо правото ви на наследяване.
— Денят, в който отида в Осака, вие ще си отидете от този свят.
Беловласият старец учтиво се поклони.
— Добре, господарю.
Торанага ги огледа отново. Без капка жал. Някой неспокойно се размърда и очите му веднага се впиха в него. Беше един самурай, който преди много години бе изгубил всякакво желание да се бие, бе обръснал главата си и бе станал будистки монах, а сега беше висш административен служител на Торанага. Той не каза нищо, макар да бе смразен от нечовешки страх, който отчаяно се опитваше да прикрие.
— От какво се боите, Нумата-сан?
— От нищо, господарю — отвърна самураят, без да го погледне.
— Добре. Тогава идете и си направете сепуку, защото сте лъжец и страхът ви излъчва задушлива воня.
Човекът изскимтя и се запрепъва навън. Смъртен страх скова останалите. Торанага ги наблюдаваше. И чакаше.
Въздухът натежа, лекото пращене на факлите отекваше необичайно силно. Тогава, съзнавайки, че е негов дълг и отговорност, Судара се обърна и се поклони.
— Моля ви, господарю, ще ми позволите ли да кажа нещо?
— Какво?
— Вярвам, господарю, че няма… няма повече предатели в тази зала и вече няма да има…
— Не споделям мнението ти.
— Моля да ме извините, господарю, знаете, че ще ви се подчиня. Всички ще ви се подчиним. Искаме само най-доброто за вас…