— Да, благодаря. Откъде взехте?
— От главния… — Тя се опита да обясни по-простичко. — Аз отидох при важен служител на Торанага-сама. Старейшина. Като Мура. Не самурай, само човек за пари. Подписах мое име вместо вас.
— А, разбрах. Благодаря. Мои пари? Мои коку?
— О, да!
— Тази къща, храна, слуги. Кой плаща?
— Аз, Анджин-сан. От вашите… от коку за една година.
— Достатъчни ли са, моля? Достатъчно коку?
— Да, мисля, че да.
— Защо безпокойство? Безпокойство на лице?
— Ах, извинете ме, Анджин-сан, не съм обезпокоена. Не съм…
— Болка? Болка изгаряне?
— Няма болка. Вижте. — Фуджико внимателно се надигна от дебелите възглавници, на които сядаше по негово настояване. После коленичи направо върху татамите, без да се намръщи от болка, седна назад върху петите си и се настани удобно. — Ето, вижте.
— И-и-и, много добре! — остана доволен той. — Покажете, моля.
Тя стана внимателно, повдигна крак на полата си и му показа задната част на краката си. Нежната кожа на белега не се беше напукала и нямаше и следа от загнояване.
— Много добре. Като кожа на бебе, нали?
— Благодаря. Да, мека е. Благодаря, Анджин-сан.
Той забеляза леката промяна в тона й, но не каза нищо. Вечерта обаче не я освободи да си върви.
Преди да си отиде, тя коленичи, поклони му се и допря ръце до челото му.
— Благодаря ви от сърце. А сега моля ви, Анджин-сан, спете.
Докосването на ръката й беше топло, сухо и не особено приятно. Той все пак се престори на заспал. Тя го милва известно време, доста несръчно, макар и много търпеливо. След това безшумно се прибра в стаята си. Останал отново сам, доволен от самотата си, Блакторн се подпря на лакътя си и започна да се взира в тъмнината. Решението си за Фуджико взе по време на пътуването от Йокосе до Йедо.
— Ваш дълг е — уверяваше го Марико, сгушила се в прегръдките му.
— А според мен ще извърша грешка. Ако забременее… Трябват ми четири години, за да се прибера у дома и отново да се върна тук, а през това време кой знае какво може да се случи…
Спомни си как Марико потрепери при тези негови думи.
— Но, Анджин-сан, четири години са много време.
— Тогава три. Но вие, така или иначе, ще дойдете с мен. Ще ви взема с…
— Нали ми обещахте, обич моя? Ще говорим само за настоящето.
— Права сте. Но с Фуджико могат да се случат всякакви неприятности. Не мисля, че би искала да роди от мен.
— Откъде знаете? Не ви разбирам, Анджин-сан. Та това е ваш дълг! А от забременяване тя и сама може да се предпази, стига да желае. Не забравяйте, че тя е ваша наложница! Ако искате да знаете, вие страшно я позорите, като не спите с нея. В края на краищата самият Торанага й нареди да ви стане наложница!
— И защо го направи?
— Не знам. Какво значение има това? Щом е наредил, значи, то е най-доброто и за вас, и за нея. Нали не сте недоволен? Тя изпълнява задълженията си към вас безупречно. Извинявайте, но не смятате ли, че е ваш ред и вие да изпълните дълга си към нея?
— Стига ми проповядвахте! Обичайте ме и прекратете тези разтвори!
Блакторн си спомни, че да се люби с Марико му беше по-приятно, отколкото с Кику.
Ами с Фелисити?
Ах, Фелисити! Той се замисли за най-голямата си грижа. Сигурно съм полудял, щом обичам Марико. И Кику. И все пак… истината беше, че Фелисити сега не би могла да се сравни дори с Фуджико. Фуджико поне беше чиста. Милата Фелисити! Никога не ще мога да й го кажа, но косата ми настръхва, като си спомня как двамата се потихме като лисици в сеното или под спарените омазнени завивки. Сега вече знам как трябва да се живее. Бих могъл да я науча, но дали тя ще пожелае да се учи? Пък и как бихме могли да се къпем, да се поддържаме чисти, да живеем в чистота?
Цялата ми къща е мръсна — затънала е в мръсотия, наслоявана с години, но там са жена ми и децата ми и там, ми е мястото.
— Не мислете за онзи дом, Анджин-сан. — посъветва го веднъж Марико, когато челото му бе забулено от тъмните облаци на мрачните мисли. — Истинският ви дом е тук — другият е на десетки милиони часове разстояние. Тук е действителността. Ще полудеете, ако се опитате да постигнете уа чрез такива неосъществими мисли. Слушайте, ако желаете да постигнете истинско спокойствие, трябва да се научите да пиете чай от празна чаша.
И тя му показа как става това.