— Никога не сте възнамерявали да потеглите? — смаяно поклати глава Хиромацу и когато най-сетне вникна в смисъла на тези думи, лицето му внезапно се озари от щастлива усмивка. — Значи, всичко е било номер?
— Естествено! Слушайте — всички трябваше да повярват. И Дзатаки, и останалите, дори и вие! В противен случай шпионите щяха да съобщят на Ишидо и той още тогава щеше да тръгне срещу нас — а при това положение нито боговете, нито цялата сполука на този свят щяха да ни помогнат и да предотвратят гибелта ми.
— Така е… простете ми, господарю. Колко съм глупав! Заслужавам да ми вземете главата! Значи, всичко е било глупост, от самото начало! Но… тогава генерал Кийошио…
— Той сам си призна, че ме е предал. Не ми трябват генерали-предатели, а само послушни васали.
— Но тогава защо се нахвърлихте срещу господаря Судара? Защо го лишихте от благоволението си?
— Защото така ми се иска! — сряза го Торанага.
— Да, моля да ме извините, това си е ваше право. Моля да ми простите, че се усъмних във вас.
— Защо да ви извинявам, че сте това, което сте, стари приятелю? Имах нужда да постъпите, както постъпихте, и да кажете онова, което казахте. А сега сте ми по-нужен от всякога. Трябва ми доверен човек. Затова именно ви се доверявам. Но тайната трябва да остане само между нас двамата.
— Да, господарю. Правите ме толкова щастлив…
— Да, и това е единственото, от което се страхувам.
— Господарю?
— Вие сте главнокомандуващ. Само вие сте в състояние да предотвратите глупавия бунт, който назрява, докато аз още изчаквам. Имам ви доверие и ще продължа да го имам. Синът ми не е в състояние да удържи генералите, макар че с нищо не би издал радостта си, щом научи за тайната, ако я научи — докато вашето лице е огледало на душата ви, стари приятелю.
— Позволете ми тогава да си отнема живота, щом се справя с генералите.
— Така няма да ми помогнете. Вие сте този, който трябва да ги обуздае и да ги държи в подчинение до мнимото ми заминаване. Ще трябва да владеете лицето и съня си както никога досега. Вие сте единственият посветен — единственият, на когото мога да се доверя, разбирате ли?
— Простете глупостта ми! Няма да ви подведа! Обяснете ми какво трябва да правя.
— Ще кажете на генералите, че сте ме убедили да послушам съвета ви, който съвпада и с тяхното мнение. Че заповядвам тръгването ми да се отложи със седем дни. А после отново ще го отложа. Следващия път по болест. И вие единствен ще знаете истината.
— А след това? „Алено небе“ ли ще обявите?
— Не както го планувах първоначално. „Алено небе“ винаги е било за в краен случай.
— Така е. Ами мускетният полк? Ще бъде ли в състояние да ни пробие път през планините?
— Само през една част от пътя. Но не и чак до Киото.
— Наредете да убият Дзатаки.
— И това може да стане. Но Ишидо и съюзниците му пак ще са непобедими. — Торанага му изложи доводите на Оми, Ябу, Игураши и Бунтаро в деня на земетресението. — Тогава обявих „Алено небе“ като още един трик, за да объркам Ишидо… а освен това направих така, че части от разговора, които на мен ми отърваха, бяха пошушнати в нечии уши. Но фактът си остава факт — Ишидо и силите му са непобедими.
— Как да всеем разкол сред тях? Какво ще кажете за Кияма и Оноши?
— Не, те и двамата са непоколебимо настроени против мен. И всички християни също ще се обявят срещу мен — с изключение на моя християнин, когото скоро ще използувам много добре заедно с кораба му. Но най-много имам нужда от време. Имам съюзници и тайни приятели из цялата империя и само ако разполагах с време… Всеки ден, спечелен от мен, отслабва силите на Ишидо. Такъв е бойният ми план. За мен е важен всеки ден, който мога да спечеля. Чуйте — след като спрат дъждовете, Ишидо ще потегли срещу Кванто, като същевременно Икава Джикю ще се насочи към южния ми фланг, а Дзатаки към северния. Ще спрем Джикю при Мишима и ще продължим към прохода Хаконе и Одавара. На север ще задържим Дзатаки високо в планините на пътя Хошокайдо, някъде при Микава. Прави бяха Оми и Игураши: можем да отбием първата атака, но не бива да има второ голямо нападение. Ще се бием и ще изчакаме зад планините. Ще се бием и ще чакаме да узрее плодът — „Алено небе“!
— И-и-и, дано този ден дойде по-скоро!