— Тук сме в Йедо, любов моя. Отвъд Първия мост.
— Нали заради Бунтаро-сан беше всичко? Кажете ми!
— Да — простичко потвърди тя. Заради него и заради решението на Торанага да се предаде. То е толкова позорно, толкова излишно… Не съм допускала, че един ден ще изрека такива думи, но не мога да не ги кажа. Много жалко!
Тя се сгуши в ръцете му, търсейки закрила в мощните му рамене.
— Щом отиде в Осака, и с вас е свършено, нали?
— Да. Родът Тода е прекалено могъщ и значителен. Мен във всеки случай със сигурност няма да ме оставят жива.
— Тогава трябва да дойдете с мен. Ще избягаме заедно. Ще…
— Съжалявам, но за бягство и дума не може да става.
— Освен ако не разреши Торанага, нали?
— Че защо ще ни разреши?
Блакторн й предаде набързо разговора си с Торанага, без да спомене обаче, че е молил и за нейния развод.
— Знам, че мога да принудя свещениците да накарат Оноши и Кияма да минат на негова страна, ако той ми разреши да превзема тазгодишния Черен кораб — възбудено завърши той. — Знам, че мога да го пленя!
— Да — промърмори тя, доволна заради църквата и че го спира решението на Торанага. Отново претегли наум плана му и не откри грешка. — Идеята е добра, Анджин-сан. Сега, щом като Харима е негов враг, не виждам защо Торанага да не заповяда да извършите това нападение — при условие, че беше решил да воюва, а не да се предаде.
— Ако Кияма или Оноши, или и двамата преминат на негова страна, това ще наклони ли везните в негова полза?
— Да. Ако и Дзатаки е негов съюзник и разполага с време. — Тя вече му беше обяснила стратегическото значение на северния път, контролиран от Дзатаки. — Само че Дзатаки му е враг.
— Слушайте, аз мога да притисна свещениците. Съжалявам, но те наистина са мои заклети врагове, макар да са ваши духовни наставници. Мога да се справя с тях от негово име — пък и от мое собствено. Ще ми помогнете ли да му помогна?
— Как? — напрегнато го изгледа тя.
— Помогнете ми да го убедя да ми разреши да си опитам късмета и да отложи заминаването си за Осака.
Откъм пристана се чуха конски тропот и гласове. Те прекъснаха разговора си и отидоха до прозореца. До едната от бариерите спряха някакви конници-самураи. Отец Алвито продължи напред, към охраната.
— За какво ли се е домъкнал? — промърмори кисело Блакторн.
Те проследиха с поглед как свещеникът слиза от коня си, вади от ръкава си някакъв свитък и го подава на началника на охраната. Докато онзи го четеше, Алвито разглеждаше кораба.
— Каквото и да търси тук, мисията му е официална — тихичко прошепна тя.
— Чуйте ме, Марико-сан — аз не съм против църквата, а само против свещениците. А и от тях не всички са лоши. Алвито например не е лош човек, но е фанатик. Кълна се в бога, убеден съм — езуитите ще склонят глава пред Торанага, ако пленя Черния им кораб И заплаша догодина другия, защото парите са им нужни. Португалия и Испания имат нужда от много пари. Торанага е по-важен за нас. Ще ми помогнете ли.
— Да, ще ви помогна, Анджин-сан. Но ще ме извините — не мога да предам църквата.
— Искам само да поговорите с Торанага или да ми помогнете да разговарям с него, както предпочитате.
В далечината изсвири рог. Те пак погледнаха през прозореца. Всички бяха насочили погледи на запад. Иззад завоя се показа началото на колоната самураи, придружаващи задалата се откъм крепостта носилка със спуснати перденца.
Вратата на каютата се отвори.
— Анджин-сан, трябва да дойдете, моля — каза самураят.
Блакторн тръгна пред тях по палубата и се спусна по трапа. Кимна хладно, но вежливо на Алвито. Свещеникът беше не по-малко леденостуден, но към Марико се показа крайно любезен.
— Здравейте, Марико-сан. Много ми е приятно да ви видя.
— Благодаря, отче — ниско се поклони тя. Алвито погледна към Блакторн.
— Е, лоцмане, как е корабът?
— Убеден съм, че вече ви е известно.
— Да, знам — огледа Алвито „Еразъм“ с изпънато лице. — Дано господ го прокълне и него, и всички, които се качат на него, ако тръгнат срещу Правата вяра и Португалия.
— Затова ли сте тук? За да пръскате отрова?
— Не, лоцмане. Беше ми наредено да се срещна тук с Торанага. Вашето присъствие ми е също тъй неприятно, както и моето на вас.
— Присъствието ви не ми е неприятно, отче, а само злото, чийто представител сте вие.