Алвито пламна и Марико побърза да се намеси.
— Моля ви, много е лошо да се карате по този начин пред всички. Умолявам ви да бъдете благоразумни.
— Да, моля да ме извините, Марико-сан — съгласи се Алвито и се извърна — към носилката с перденцата, над която се вееше триъгълното знаменце на Торанага. Пред и зад нея крачеха униформени самураи, които заграждаха колона от самураи, облечени в пъстроцветни кимона.
Носилката спря. Завесите се разтвориха. Показа се Ябу. Всички се стъписаха. Но въпреки това се поклониха. Ябу високомерно отвърна на поклоните им.
— А, Анджин-сан, как сте? — обърна се първо към Блакторн.
— Добре, благодаря. А вие?
— Добре, благодаря. Торанага-сама е болен и ме помоли да дойда вместо него. Нали разбирате?
— Да, разбирам — опита да прикрие разочарованието си Блакторн. — Много съжалявам, че Торанага-сама не е добре.
Ябу сви рамене, поздрави почтително Марико и се престори, че не е забелязал Алвито. После заоглежда кораба.
— А со десу, Анджин-сан. Корабът доста се различава от последния път, когато го видях, нали? Да, и корабът, и вие, и всичко е различно — дори светът около нас, и той вече е друг.
— Съжалявам, но не разбирам. Моля да ме извините, но ваши думи много бързи. А мои… — Той започна да съставя наум фразата, но Ябу го прекъсна гърлено: — Моля ви, Марико-сан, превеждайте.
— Да, различно, Ябу-сама.
— Именно. Вие вече не сте варварин, а самурай и корабът е като нов, нали?
Блакторн видя усмивката на дебелите му устни, войнствената му стойка и изведнъж си спомни Анджиро, как бе коленичил на брега, с Кроок в казана, писъците на Питерзоон, вонята в ямата и мозъкът му изкрещя: „Колко излишно беше всичко — целият този ужас, страдание, Питерзоон, Шпилберген и Маецукер, затвора и ета — и за всичко си виновен ти!“
— Какво има, Анджин-сан? — уплаши се Марико от израза на лицето му.
— Какво? О, да, да… Нищо, нищо ми няма.
— Какво му стана? — недоумяваше Ябу.
Блакторн разтърси глава, за да проясни мислите си и да изтрие омразата от лицето си.
— Извинете, нищо ми няма. Глава зле — няма сън. Много съжалявам. — Той се загледа в очите на Ябу, като се надяваше, че е прикрил опасното си настроение, — Съжалявам, че Торанага-сама не е добре. Надявам се, че не съм причинил неприятности на Ябу-сама.
— Не, никакви неприятности — отвърна Ябу, като си мислеше: да ти ми донесе само неприятности и откак ти и проклетият ти кораб се появихте на моите брегове, не съм видял нищо друго освен неприятности. Загубих Идзу, загубих оръдията, загубих честта си, а сега и главата ми е в опасност заради един страхливец. — Никакви неприятности, Анджин-сан — добави той любезно. — Торанага-сама ми поръча да ви доведа обещаните от него васали.
— Погледът му се спря на Алвито. — А, Цуку-сан! Защо сте враг на Торанага-сама, а?
— Не съм му враг, Касиги Ябу-сама.
— Ама вашите даймио-християни са му врагове, нали?
— Моля да ме извините, Ябу-сама, но ние сме само свещеници и не отговаряме за политическите възгледи на привържениците на Правата вяра и не упражняваме контрол над онези даймио, които…
— Правата вяра на тази Божествена страна е шинтоизмът заедно с Дао, учението на Буда!
Алвито премълча. Ябу презрително се извърна от него и изрева някаква заповед. Пъстроцветната, нестройна група самураи започна да се строява пред кораба. Нито един не беше въоръжен. Някои бяха с вързани ръце.
Алвито направи крачка напред и се поклони.
— Моля за извинение, Ябу-сама, но аз трябваше да се срещна с Торанага-сама. А тъй като той няма да дойде…
— Торанага-сама ви искаше тук, за да му превеждате в разговора с Анджин-сан — умишлено грубо го прекъсна Ябу, както го беше напътствувал Торанага. — Да, да превеждате, защото само вие умеете да го правите едновременно с говорещия, нали? Надявам се, че нямате нищо против да превеждате на мен вместо на Торанага-сама, преди да си тръгнете.
— Не, разбира се, че не, Ябу-сама.
— Добре. Марико-сан, Торанага-сама ви моли да следите отговорите на Анджин-сан да бъдат вярно преведени.
Алвито пламна, но се сдържа.
— Да, Ябу-сама — отвърна Марико и изпита силна омраза към него.
Ябу изрева още някаква заповед. Двама самураи приближиха до носилката и донесоха ковчежето на кораба, като едва го мъкнеха.