— Шигата га най, нее? Укеру анатауа десу, Урага-сан. Какво значение? Приемам ви, Урага-сан.
Урага се поклони и отново обясни на Ябу какво е казал. Никой не се изсмя — освен Ябу, но смехът му бе прекъснат от свадата, избухнала между последните двама ронини, които се бяха скарали при избора на останалите мечове.
— Ей, вие двамата! Я млъквайте! — извика им той.
И двамата едновременно се обърнаха рязко към него, а единият му се озъби:
— Вие не сте ни господар! Къде са ви обноските? Кажете „моля“ или сам млъквайте!
Ябу скочи като стрела и се нахвърли към оскърбилия го ронин, вдигнал високо меча си. Всички се разпръснаха, а ронинът хукна да бяга, дотича до ръба на кея, измъкна с рязко движение меча си и се извърна да пресрещне нападението, като нададе свиреп боен вик. В същия момент приятелите му хукнаха да му помагат с извадени мечове и Ябу се озова в клопка. Ронинът се хвърли в атака. Ябу избягна яростния му замах, замахна в отговор, не улучи и в същия миг останалите се спуснаха да го убият. Самураите на Торанага се втурнаха прекалено късно да му помагат, разбрали, че с него е свършено.
— Спрете! — изкрещя на японски Блакторн. Всички замръзнаха от силния му глас.
— Вървете там! — посочи той мястото, където се бяха строили преди това васалите му. — Веднага! Заповед!
За миг всички на пристана останаха неподвижни. След това магията сякаш се разруши и те се размърдаха. Ябу се втурна към ронина, който го беше оскърбил. Той отскочи назад, после отстъпи настрани, вдигна меча си застрашително с две ръце над главата си и зачака безстрашно следващото нападение. Приятелите му се колебаеха.
— Вървете там! Веднага! Заповед!
Те отстъпиха неохотно и прибраха мечовете си в ножниците. А Ябу и противникът му започнаха да кръжат един около друг и да се дебнат.
— Вие! — продължи да вика Блакторн. — Спрете! Долу меча! Аз заповядвам!
Без да изпуска от яростния си поглед Ябу, ронинът чу заповедта и облиза устни. Направи две лъжливи движения вляво и вдясно, Ябу отстъпи малко назад, а той се възползува от това, за да се измъкне, дотича до Блакторн и сложи меча си в краката му.
— Подчинявам ви се, Анджин-сан. Аз не го нападнах пръв.
— Ябу-сан! — извика Блакторн. — Много съжалявам, мисля че е грешка, нали? Може би…
Но Ябу избълва гневен порой от думи и се втурна към ронина, който пак побягна без признак на страх.
Алвито стоеше безпристрастен, но му стана забавно.
— Ябу-сан каза, че няма никаква грешка, Анджин-сан, и че този негодник трябва да умре. Никой самурай не може да преглътне подобна обида.
Блакторн усети, че погледите на всички са вперени в него, и отчаяно се опита да вземе някакво решение. Ябу дебнеше човека, а вляво един от самураите на Торанага опъна тетивата на лъка си. Единственият шум, който се чуваше, беше пръхтенето, тичането и виковете на двамата, които си разменяха някакви реплики. Ронинът отстъпи назад, обърна се и хукна да обикаля пристана — ту на зигзаг, ту с лъжливи хватки, за да заблуди противника си, като през цялото време злобно съскаше нещо.
— Предизвиква Ябу, Анджин-сан — започна да обяснява Алвито. — Казва му: аз съм самурай и не убивам невъоръжени мъже като вас. Вие не сте самурай, а смърдящ на тор селянин. А, видяхте ли, ето, не сте никакъв самурай, а ета… — Езуитът млъкна, тъй като Ябу избълва някаква гневна тирада, сочейки един от самураите. — Ябу му казва: ей, вие, дайте му меча…
Ронинът се поколеба и погледна към Блакторн да чуе неговото нареждане. Ябу също се обърна към Блакторн и изкрещя:
— Дайте му меча!
Блакторн вдигна меча от земята.
— Ябу-сан, моля, не се бийте — опита се пак да го успокои, макар че страшно му се искаше да го види мъртъв.
— Дайте му меча! — изрева отново Ябу.
Гневен шепот премина през хората на Блакторн. Той вдигна ръка.
— Тихо! — После погледна своя васал, ронина. — Елате тук, моля.
Мъжът погледна към Ябу, направи лъжливи маневри наляво и надясно, но Ябу всеки път замахваше с меча си, обладан от дива ярост. Накрая ронинът успя да се измъкне и да дотича до Блакторн. Този път Ябу не го подгони. Само чакаше настървен, като млад бик, който рие с копито и се готви за нападение. Ронинът се поклони на Блакторн и се хвърли напред. Мечовете пуснаха искри, после още веднъж. Двамата противници този път се дебнеха мълчаливо. Още едно яростно спречкване — и мечовете иззвъняха. Ала Ябу се препъна и ронинът се метна напред да го довърши. Ябу обаче отскочи встрани и замахна с всички сили. Само с един удар отсече ръцете на ронина, както стискаха меча. За миг той остана неподвижен, загледан във внезапно окъселите си ръце, и нададе страховит вой. С още едно движение Ябу му отсече и главата.