— Кой знае, жено? Те всички изгубиха благоволението му. Торанага толкова често си мени мненията, че никой не може да предвиди какво ще направи в следващия момент. Първо ме помоли да отида на пристана вместо него и ми нареди какво точно да кажа и как да постъпя, после заговори за Хиромацу — колко бил остарял — и ме попита какво е искреното ми мнение за мускетния полк.
— Да не би отново да се готви за „Алено небе“?
— „Алено небе“ си е по начало готово. Но не му стига смелост да го обяви. За него трябва да имаш дарбата да поведеш и много умение. Едно време ги имаше, но вече не го бива. Сега е само сянката на предишния Миновара. Не можах да повярвам на очите си, като го видях на какво е заприличал. Много съжалявам за грешката си — трябваше да се присъединя към Ишидо.
— А аз мисля, че изборът ви е правилен.
— Какво?
— Първо се изкъпете, а за после съм ви приготвила един подарък.
— Какъв подарък?
— Брат ви Мидзуно ще дойде да ви посети след вечеря.
— Че на това подарък ли му викате? — наежи се Ябу. — За какво ми е потрябвал този стар глупак?
— Сведения и мъдрост, чути дори от един глупак, могат да се окажат не по-малко ценни, отколкото ако са получени от мъдър съветник. А понякога дори и повече.
— Какви сведения?
— Първо банята. И вечерята. Тази вечер трябва да сте много бодър, Ябу-сан. Ябу можеше да настоява и да я притисне, но банята го изкуши и беше обладан от приятна нега, каквато отдавна не бе изпитвал. Това се дължеше донякъде на почтителното отношение на Торанага сутринта, а донякъде на уважението, засвидетелствувано му през последните няколко дни от генералите. Но най-вече се дължеше на извършеното убийство, на радостната тръпка, която се бе предала от меча на ръката и чрез нея — на главата. Ах, какво удоволствие е да убиеш с такава точност, изправен като мъж срещу мъж — пред други мъже! Подобно изживяване е достъпно на малцина, и то много рядко — толкова рядко, че когато ти се случи, трябва да го оцениш й да му се насладиш.
Така че остави жена си и се отдаде още повече на радостта си. Отпусна се в грижовни ръце, които освежиха тялото му, а след това, разведрен и обновен, излезе на верандата. Последните слънчеви лъчи проблясваха на небето. Месечината тъкмо изгряваше, съвсем изтъняла. Една от личните му прислужнички му поднесе вечерята. Яде малко, в пълно мълчание. Супа, риба и мариновани зеленчуци.
Момичето се усмихна приветливо.
— Да ви приготвя ли постелята, господарю? Той поклати глава отрицателно.
— По-късно. Преди това кажете на жена ми, че искам да я видя. Юрико се появи незабавно, облечена в чисто, но доста износено кимоно.
— Со десу ка?
— Брат ви чака. Трябва да поговорите насаме. Първо приемете него, а сетне двамата с вас ще си говорим — също насаме. И ви моля да бъдете търпелив.
Касиги Мидзуно, по-младият брат на Ябу и баща на Оми, беше дребен човечец с изпъкнали очи, високо чело и рядка коса. Мечовете като че ли му пречеха, пък и той почти не можеше да си служи с тях. Дори с лък и стрела не го биваше много.
Той се поклони и похвали Ябу за умението, което бе проявил следобеда, защото новината за подвига му бързо бе стигнала до крепостта и още повече бе повдигнала репутацията на Ябу като умел войн. След това, изгарящ от желание да угоди, той пристъпи към същността на въпроса.
— Получих днес шифровано писмо от сина си, Ябу-сан. Юрико-сан реши, че е най-добре да ви го предам лично.
Той подаде свитъка заедно с разшифрования текст. Съобщението на Оми гласеше:
„Татко, моля ви, съобщете незабавно и насаме на Ябу-сама: първо, Бунтаро пристигна в Мишима тайно и през Такато. Един от хората му се изтърва след вечерята с много пиене, която дадох в тяхна чест. Второ, по време на това тайно посещение в Такато, продължило три дни, Бунтаро се е видял на два пъти с Дзатаки-сама и три пъти се е срещал с майката на Дзатаки. Трето, преди Хиромацу да отпътува от Мишима, той казал на новата си наложница Око-сан да не се безпокои, защото, «докато съм жив, Торанага-сама няма да напусне Кванто». Четвърто…“
Ябу вдигна поглед от писмото.
— Откъде знае Оми-сан какво е казал Железния юмрук насаме на наложницата си? Нали нямаме шпиони в къщата му?
— Вече имаме, Ябу-сан. Четете, моля ви, по-нататък.
„Четвърто, Хиромацу е решил да извърши предателство, ако се наложи да затвори Торанага в крепостта на Йедо, да обяви «Алено небе» против волята на Торанага, със или без съгласието на Судара-сама. Пето, на всички тези истини може да се вярва, тъй като източникът е достоверен. Личната прислужница на Око-сан е дъщеря на дойката на моята съпруга и е постъпила при Око-сан тук, в Мишима, след като за жалост предшественицата й се разболяла от някаква странна болест. Шесто, Бунтаро-сан не е на себе си — ходи омърлушен, замислен, вечно ядосан, днес умишлено предизвика един самурай и го накълца, като през цялото време сипеше гръмки ругатни по адрес на Анджин-сан. И последно, шпионите ни докладваха, че Икава Джикю е свикал в Суруга десет хиляди души, готови да нахлуят през границите ни. Моля ви да предадете на Ябу-сама моите най-сърдечни поздрави…“