Останалата част от посланието беше без значение.
— Значи, така, а? Джикю? Нима ще си отида от този свят, без да отмъстя на този изверг.
— Имайте търпение, съпруже — зауспокоява го Юрико. — Кажете му, Мидзуно-сан.
— Господарю — започна дребният човечец, — месеци наред вече се опитваме да задвижим вашия план — онзи, който предложихте още с пристигането на Анджин-сан. Нали си спомняте — че с толкова много сребро… споменахте, че сто или в краен случай петстотин монети в ръката на някой готвач ще премахнат завинаги Икава Джикю. — Очите на Мидзуно придобиха още по-жабешки вид. — Оказа се, че Мура, кметът на Анджиро, има братовчед, чийто брат в момента се смята за най-добрия готвач в Суруга. Днес чух, че е бил приет на работа при Джикю. Вече му дадохме двеста с обещание да додадем до петстотин…
— Нямаме толкова пари! Невъзможно! Откъде да взема петстотин… И без това съм затънал до гуша в дългове и никой няма да ми отпусне вече и сто монети кредит!
— Моля да ме извините, но сумата вече я имаме. Не всички пари на варварина останаха в ковчежето. Хиляда монети бяха отклонени оттам, преди да бъдат официално преброени. Много се извинявам.
Ябу се опули насреща му. — Как така?
— Оми-сан наредил това от ваше име. Парите били донесени тайно тук, при Юрико-сан, с чието съгласие е било извършено това отклоняване на парите, за да не се предизвика вашият гняв.
Ябу се замисли и доста дълго мълча.
— И по чия заповед стана това?
— По моя. След като поисках разрешение.
— Благодаря, Мидзуно-сан. И на вас, Юрико-сан. — Поклони се Ябу и на двамата. — Значи, така, а? Джикю? Най-сетне! — Той сърдечно потупа брат си по рамото и дребният човечец направо се разтопи от радост, което беше много трогателно. — Добра работа сте свършили, братко. Ще ви изпратя няколко топа коприна от хазната. Как е съпругата ви?
— Много е добре и моли да ви предам най-сърдечните й пожелания.
— Трябва да вечеряме някой път заедно. Добре, много добре! А сега, що се отнася до останалите точки в писмото, какво е вашето мнение?
— Нямам мнение, господарю, и много ще ми е интересно да чуя вие какво мислите.
— Първо… започна Ябу, но като забеляза какъв поглед му хвърли Юрико, замлъкна, промени намерението си и каза нещо съвсем различно от онова, което възнамеряваше: — Първо и последно: мисля, че синът ви Оми-сан е един верен и прекрасен васал. Ако имах власт над бъдещето си, бих го повишил — той наистина заслужава.
Мидзуно се топеше от удоволствие. Ябу продължи да проявява търпение към него, да бъбри, да го хвали и щом приличието вече позволяваше, го отпрати да си върви.
Юрико заповяда да донесат чай. Когато останаха на четири очи, той отново попита:
— Какво означава останалото?
Лицето й сияеше от обзелата я радостна възбуда.
— Извинете ме, моля, но искам да ви подскажа нова идея: Торанага се преструва, прави ни на глупаци и няма никакво намерение — и никога не е имал — да ходи в Осака и да се предава.
— Глупости!
— Нека ви изтъкна няколко факта… Ах, господарю, не можете да си представите какъв късмет имате, че Оми ви е васал и глупавият ви брат е задигнал хиляда монети! А доказателство за моята теория е следното: Бунтаро-сан, много доверен приближен, е бил изпратен тайно при Дзатаки. Защо? Очевидно за да отнесе ново предложение. Кое би изкушило Дзатаки? Кванто и само Кванто. Значи, предложението е Кванто в замяна на съюзничество, след като Торанага отново стане председател на Съвета на регентите — нов съвет с нов мандат. Тогава вече ще може да си позволи да му даде Кванто. — Тя помълча, след което усърдно продължи: — Ако той убеди Дзатаки да измени на Ишидо, това ще означава, че е изминал една четвърт от пътя до столицата. И как може да се затвърди споразумението с брат му? Чрез заложници! А днес следобед разбрах, че Судара-сама, жена му Генджико и децата им заминават след десет дни да погостуват на достопочтената си баба в Такато.