— Ами ако Анджин-сан нападне Нагасаки и Черния кораб, варварите няма ли да прекратят търговията и да си отплават?
— Не е изключено, но това може да стане чак догодина. А дотогава Торанага вече ще е регент и дори председател на Съвета на регентите. А вие — негов главнокомандуващ.
Ябу се спусна от облаците, в които витаеше.
— Не! — твърдо отряза той. — Щом вземе властта, ще ми нареди да си направя сепуку.
— Много преди това обаче Кванто ще е ваше.
— Как така? — премигна той.
— Торанага всъщност никога няма да даде Кванто на брат си, защото Дзатаки е една постоянна заплаха за него. Много е буен, горделив и Торанага лесно ще успее да нагласи нещата така, че да го помоли да се бие на предна линия. И ако сам не падне убит… Може би случаен куршум или стрела? Най-вероятно куршум. В тази битка мускетният полк трябва да е под ваше ръководство, господарю.
— А защо мислите, че и аз няма да бъда улучен от случаен куршум?
— Всичко става, господарю. Но вие не сте роднина на Торанага и за това не представлявате опасност за властта му. Освен това ще станете най-преданият му васал. А той има нужда от изпитани пълководци. Ще спечелите Кванто и това трябва да стане ваша единствена цел. Ще ви го даде, след като Ишидо бъде предаден, защото тогава той самият ще вземе Осака.
— Васал? Но нали казахте да чакам и скоро няма вече…
— А сега ви съветвам да го подкрепите всеотдайно. Да следвате заповедите му сляпо, като стария Железен юмрук — но умната! Не забравяйте, Ябу-сан, че по време на всяка битка воините грешат и случайните куршуми не са рядкост. А докато полкът е във ваши ръце, ще можете да избирате. Когато си пожелаете!
— Да — прошепна той, въодушевен от разсъжденията й.
— И помнете — струва си да следвате Торанага. Той е от рода Миновара, а Ишидо е селянин. И глупак. Това вече ми стана ясно. Отдавна вече трябваше да е пред вратите на Одавара, независимо от дъждовния период. И Оми-сан каза същото още преди месеци. В Одавара няма достатъчно войски и това е известно на всички. Освен това Торанага е в пълна изолация — и това също се знае!
От радост Ябу удари с юмрук по пода.
— Значи, все пак ще има война! Колко сте умна, че успяхте да прозрете номера му! Значи, през цялото време се е преструвал, лисицата му с лисица!
— Така е — доволно се усмихна тя.
Марико стигна до същия изумителен извод, макар да не изхождаше от същите факти. По всичко личи, че Торанага се преструва и играе някаква игра, реши тя. Това е единственото правдоподобно обяснение за невероятното му поведение — да върне на Анджин-сан кораба, парите, оръдията и свободата, и то в присъствието на Цуку-сан. Сега Анджин-сан със сигурност ще тръгне срещу Черния кораб, ще го превземе и ще заплаши догодина другия, като по този начин ще навреди жестоко на църквата. А това ще принуди светите отци да убедят Кияма и Оноши да предадат Ишидо…
Но защо? Ако това е така, мислеше тя озадачена, ако Торанага е замислил подобен план за едно доста отдалечено бъдеще, то тогава той естествено не може да замине за Осака и да се поклони на Ишидо. Ще трябва… А! Ами днешното отлагане по настояване на Хиромацу? Ах, света Богородице, та Торанага изобщо не е имал намерение да се предава! Всичко това е само номер!
Защо ли? За да печели време. С каква цел? За да изчаква и да замисля хиляди подобни номера, независимо какви. Важното е, че Торанага си е пак познатият стар Торанага, вездесъщият актьор и всеможещ кукловод.
Колко ли време ще е необходимо, за да се изчерпа търпението на Ишидо, да вдигне бойните си знамена и да тръгне срещу нас? Месец, най-много два. Не повече. Това значи, че битката за Кванто ще избухне преди деветия месец на петата година на Кейчо!
Но какво ще спечели Торанага от два месеца? Не знам — интересува ме само, че по този начин синът ми ще може да наследи, десетте си хиляди коку, да живее и да създаде потомство и тогава може би родът на баща ми няма да бъде изтрит от лицето на земята.
Тя се зарадва от откритието си, прехвърли наум какви ли не варианти, огледа ги от всички възможни ъгли и реши, че логиката й е безпогрешна. Но какво да прави междувременно? Само онова, което правиш и си решила да правиш!
— Господарке?
— Да, Чимоко?
— Гьоко-сан пристигна. Казва, че имала среща с вас.
— Ах, да, забравих да те предупредя. Първо стопли саке, поднеси го и чак тогава я покани тук, в приемната.