Марико се замисли за прекарания следобед, за неговите ръце, тъй сигурни, топли и силни.
— Ще ви видя ли тази нощ? — предпазливо попита той, след като Ябу и Цуку-сан си тръгнаха.
— Да — отвърна тя, без да се замисли. — Да, любов моя. Ах, колко се радвам за вас! Кажете на Фуджико-сан… Нека изпрати да ме повикат след часа на глигана.
Сега, в тишината на къщата, гърлото й се стегна. Колко глупаво и лекомислено постъпи, на какви опасности се изложи!
Провери в огледалото грима и прическата си и се опита да се успокои. Чуха се тихи стъпки. Вратата се плъзна встрани.
— Ах, господарке! — дълбоко се поклони Гьоко. — Колко сте любезна, че ме приемате!
— Добре дошла, Гьоко-сан.
Чимоко им сипа саке и двете започнаха да сърбат топлото вино.
— Какъв прекрасен порцелан! Каква красота! Побъбриха вежливо, след което Марико отпрати Чимоко.
— Много съжалявам, Гьоко-сан, но господарят не дойде днес следобед. Не съм се виждала с него, макар че се надявам да ме приеме, преди да отпътувам.
— Да, чух, че изпратил на пристана Ябу-сан.
— Когато се видя с господаря, ще повторя молбата ви. Но се опасявам, че отговорът му ще бъде същият. — Марико напълни отново чашките. — Много съжалявам, но едва ли ще изпълни желанието ми.
— Да, вярвам ви. Освен ако не се упражни силен натиск.
— Няма как да упражня такъв натиск. Съжалявам много.
— И аз съжалявам господарке.
Марико постави чашката си върху масата.
— Значи, решихте, че някои езици не са много сигурни?
— Ако възнамерявах да прошепна някои тайни за вас, щях ли да ви го кажа направо в лицето? — рязко отвърна Гьоко. — За толкова наивна ли ме смятате?
— Може би е по-добре да си вървите, чака ме много работа.
— Да, господарке, аз също съм много заета — все така рязко продължи Гьоко. — Торанага-сама ме попита направо какво знам за вас и за Анджин-сан. Днес следобед. Казах му, че между вас няма нищо. Казах: „О, да, господарю, аз също чух някои грозни сплетни, но тези слухове са абсолютно неверни и злонамерени. Кълна се в главата на моя син и на неговите синове. Ако някой щеше да знае, това със сигурност щях да съм аз. Вярвайте, това са само злобни клюки, господарю…“ О, да, господарке, престорих се на потресена, както се полага, изиграх си ролята безупречно и той повярва. — Гьоко отпи от сакето и добави горчиво: — А сега с нас е свършено, ако той получи доказателства — което няма да е трудно, не мислите ли?
— По какъв начин?
— Ако Анджин-сан бъде разпитан — с китайски методи. И Чимоко — също с китайски методи, и аз, и Кику-сан, и Йошинака… Дори и вие, господарке, моля да ме извините, няма да издържите на китайските методи.
Марико си пое дълбоко въздух.
— Мога ли… мога ли да ви попитам… защо поехте такъв риск?
— Защото в определени ситуации жените трябва да се закрилят една друга от мъжете. Защото всъщност нищо не съм видяла. Защото нищо лошо не съм видяла и от вас. Защото сте ми симпатична, както и Анджин-сан. Защото вярвам, че и двамата си имате свои карми. И защото предпочитам да ми бъдете жива приятелка, отколкото мъртва, пък и ми е интересно да ви наблюдавам как кръжите като нощни пеперуди около пламъка на живота.
— Не ви вярвам.
Гьоко се засмя.
— Благодаря, господарке. — Тя се овладя и продължи искрено: — Добре, ще ви кажа истинската причина. Имам нужда от вашата помощ. Знам, че Торанага-сама няма да изпълни молбата ми, но може би вие все ще измислите някакъв начин. Оставате единствената ми надежда и аз не мога да рискувам живота ви с лека ръка. Сега вече знаете. Моля ви, най-покорно ви моля да ми помогнете. — Тя сложи длани на рогозките и се поклони ниско. — Извинете ме за нахалството ми, Тода-сама, но ако ми помогнете, всичко, което имам, е ваше.
Гьоко седна отново на петите си, оправи гънките на кимоното и си допи сакето.
Марико се опитваше да разсъждава трезво. Интуицията й подсказваше, че може да има доверие на тази жена, ала умът й все още бе позамаян от току-що направеното, откритие за плановете на Торанага и от облекчението, че Гьоко не я е издала, както тя очакваше, затова сметна за благоразумно по-късно да вземе решение по този въпрос.
— Да, ще опитам. Но ми дайте време.
— Ще ви дам нещо повече. Един факт: нали сте чували за Амида Тонг? Убийците?
— Да.
— Спомняте ли си нападението на един от тях в крепостта Осака, господарке? Целта му е била Анджин-сан, а не Торанага-сама. Главният ковчежник на Кияма-сама е броил две хиляди коку за това покушение.