— Съгласна съм. За жалост Кику-сан е на друго мнение.
— Какво? Вие ме учудвате, Гьоко-сан. Разбира се, че трябва да го махне. Или да съобщи на Торанага-сама. Защо Кику е толкова непослушна и неблагоразумна?
— Карма, господарке. Иска да има дете.
— Чие дете иска?
— Не казва. Само твърди, че на когото и да е от тримата, все ще се роди с привилегии.
— Най-умно ще постъпи, ако се лиши от това дете, а следващия път е сигурна от кого е.
— И аз така мисля. Реших, че трябва да знаете, за всеки случай… Има още много време, преди нещо да проличи или преди премахването на детето да й навреди. Може би ще промени решението си. Но не мога да й се наложа. Тя вече не е моя собственост, макар че аз все още се грижа за нея. Прекрасно би било, ако детето беше на Торанага-сама. Но ако се роди със сини очи… И един последен съвет, господарке, кажете на Анджин-сан да не се доверява изцяло на този Урага-но-Тадамаса и особено в Нагасаки. Никога! Защото той винаги е бил безкрайно предан на чичо си Харима-сама.
— Как научавате всичко това, Гьоко-сан?
— Мъжете изпитват необходимост да споделят с някого тайните си, господарке. Това именно ги прави тъй различни от нас, докато ние, жените, разкриваме тайните си само за да извлечем някаква изгода. Малко сребро и винаги наострени уши — а аз разполагам и с двете, и оттам нататък всичко е лесно. Така е. Мъжете трябва да споделят с някого тайните си. Затова ние всъщност ги превъзхождаме и те винаги ще бъдат в наша власт.
Глава петдесет и първа
Преди зазоряване, във все още непрогледната тъмнина, решетката на една от страничните врати се повдигна безшумно и десет души забързано прекосиха подвижния мост над най-вътрешния ров. Желязната решетка отново се спусна след тях. На отсрещния край на моста бдителните пазачи нарочно обърнаха гръб и ги оставиха да минат, без да им поискат документи. Всички бяха облечени в тъмни кимона, с конусовидни шапки На главите, стиснали здраво мечовете си: Нага, Ябу, Блакторн, Урага-но-Тадамаса и шест самураи. Водеше ги Нага, следван от Ябу и останалите, той ги прекара със сигурна стъпка през лабиринта от криволичещи улички, нагоре и надолу по безброй стълби, през пусти коридори. При среща с постови или патрулиращи самураи — винаги нащрек! — Нага им показваше сребърен монограм и групата минаваше безпрепятствено, без да им задават въпроси.
Той ги изведе по тези почти неизвестни пътеки до главната южна порта, където се намираше единственият мост през първия голям ров на крепостта. Тук ги чакаше втора група самураи. Те безмълвно наобиколиха групата, като щит срещу евентуална опасност, и всички забързаха вкупом през спуснатия мост. И тук никой не им поиска документите. Продължиха по лекото възвишение към Първия мост, като се придържаха възможно най-близо до неосветените страни на стените, по-далеч от факлите, които обилно осветяваха крепостта. Веднага след моста завиха на юг и се изгубиха в лабиринта от улички, които водеха към пристанището.
До самия кордон от самураи, обкръжили кея, където бе завързан „Еразъм“, самураите-придружители отстъпиха назад и направиха знак на първите десетима да минат напред, после отдадоха чест, обърнаха се и потънаха отново в мрака.
Нага поведе групичката през бариерите. Пуснаха ги на кея, без да им задават въпроси. Тук имаше още повече факли и охрана.
— Готово ли е всичко? — запита Ябу, който пое оттук нататък ролята на водач.
— Да, господарю — отвърна старшият самурай.
— Добре. Разбрахте ли, Анджин-сан?
— Да, благодаря, Ябу-сан.
— Добре. Трябва да побързате.
Блакторн видя самураите си, строени от едната страна на кея, и махна на Урага да отиде при тях, както беше уговорено. Очите му зашариха трескаво по кораба, проверявайки дали всичко е наред, после се изкачи бързо по трапа и гордо застана на своя квартердек. Небето все още тъмнееше и нямаше и помен от зазоряване. По всичко личеше, че денят щеше да е хубав, а морето — спокойно.
Погледна отново към кея. Ябу и Нага бяха потънали в разговор. Урага обясняваше на васалите му какво става. Бариерите отново се разтвориха и в празното пространство зад тях се появиха с несигурни стъпки Бакус ван Нек и останалите мъже от екипажа, боязливи, заобиколени от строги пазачи.
Блакторн се приближи до перилата и извика:
— Ей! Я се качвайте!
Щом го видяха, хората му като че ли се отърсиха от страха си и забързаха към него, ала постовите ги изругаха и грубо им препречиха пътя.