— Уакаримасу?
— Хай, Анджин-сан. Гомен насай.
Корабните въжета бяха завързани вече здраво за другия кораб. Блакторн лично провери как е свършена работата, накъде духа вятърът, мобилизирал целия си морски опит, защото много добре съзнаваше, че дори в тихите води на обширното пристанище на Йедо плаването им можеше да стане опасно, ако внезапно задухаше силен вятър.
— Тръгвайте! — извика той. — Има, капитан-сан!
Другият капитан махна с ръка и галерата се откъсна от кея. На нея се намираше Нага заедно с голям брой самураи и останалите васали на Блакторн. Ябу стоеше до Блакторн на квартердека на „Еразъм“. Корабът леко се разклати, като че бе усетил подводно течение. Блакторн и останалите членове на екипажа му почувствуваха внезапен прилив на възбуда при мисълта, че отново ще бъдат в открито море, и тя надделя над тревогите им. Гинзел се бе надвесил над малката платформа, мереше дълбочината и я съобщаваше гръмогласно. Кеят започна да се отдалечава.
— Ей там, отпред! Юкури сей! Намалете ход!
— Хай, Анджин-сан — извикаха в отговор. Двата кораба заедно навлязоха в центъра на пристанището. На главните им мачти ярко се открояваха запалените предупредителни фенери.
— Добре, Анджин-сан — обади се Ябу. — Много добре.
Той изчака да навлязат в открито море и дръпна Блакторн настрани.
— Анджин-сан — предпазливо започна той. — Вие вчера ми спасихте живота. Разбирате ли? Като върнахте ронините назад, помните ли?
— Да. Само мой дълг.
— Не, не беше ваш дълг. В Анджиро, спомняте си онзи човек, вашия моряк… Спомняте си?
— Да, помня.
— Шигата га най, нее? Карма, нее? Това било преди вие самурай и хатамото… — Очите на Ябу блестяха на светлината на морския фенер. Той докосна дръжката на меча в пояса на Блакторн и заговори тихо, но ясно: — Пред Стария продавач на масло моля като един самурай друг самурай да забравите всичко старо. Ново начало. Тази вечер. Моля? Разбирате ли?
— Да, разбирам.
— Имате нужда от мен, Анджин-сан. Без мен няма варвари-вако. Сам не можете да ги наемете. Не от Нагасаки. Никога. Аз мога да ви ги наема — да ви помогна да ги наемете. Сега се бием на една и съща страна. На страната на Торанага. Без мен няма вако, разбирате ли?
Блакторн огледа галерата, движеща се пред неговия кораб, после провери палубата и дали всички моряци са си по местата. Чак тогава върна погледа си върху Ябу.
— Да, разбирам.
— Знаете думата „омраза“, нали?
— Да.
— Омраза идва от страх. Аз нямам страх от вас. Вие няма защо да имате страх от мен. Никога вече. Искам това, което искате и вие: ваши нови кораби тук, вие тук, капитан на нови кораби. Аз мога да ви помогна много. Първо Черният кораб… да, Анджин-сан — побърза да добави той, забелязал как радостна тръпка премина през тялото на Блакторн.
— Аз ще убедя Торанага-сама. Знаете, аз добър воин, нали? Аз ще поведа атаката. Ще ви докарам Черния кораб на сушата. Заедно вие и аз сме по-силни, отколкото сами.
— Да, възможно наемем още хора? Повече от двеста?
— Ако ви трябват две хиляди… пет хиляди! Не се безпокойте, водете си кораба — аз ще поведа битката. Съгласен?
— Да. Справедливо разпределение. Благодаря. Съгласен.
— Добре, много добре, Анджин-сан — остана доволен Ябу. Знаеше, че от това партньорство и двамата ще имат изгода, колкото и да го мрази варваринът. И в това отношение логиката на Юрико се оказа безпогрешна.
Предната вечер той се срещна с Торанага и му поиска разрешение незабавно да замине за Осака и да подготви пристигането му там.
— Моля да ме извините, но сметнах, че този въпрос не търпи отлагане. В края на краищата, господарю — добави той почтително, както го беше подучила жена му, — трябва да изпратите там някой от висок ранг, за да се увери, че всичко е както трябва. Ишидо е селянин и не разбира нищо от церемониалност. Подготовката трябва да е безупречна, иначе не бива да ходите. Може би ще трябват цели седмици, за да се уреди всичко, както подобава, нали?
Той остана очарован от лекотата, с която успя да убеди Торанага.