Выбрать главу

По бузите на младото — момиче се затъркаляха сълзи. То промърмори някакво извинение и изтича от стаята, стиснало свитъка в ръка.

— Горкото дете! Никак не й е лесно тук — въздъхна Кири, но не счупи печатите на писмата си. — Разбрахте ли, че ще присъствува и негово императорско величество?

— Да — също тъй сериозно отвърна Марико. — Преди една седмица ме настигна куриер от господаря Торанага. Посланието не съдържаше никакви подробности, а само назоваваше деня, в който ще пристигне тук. Вие имате ли известия?

— Лично от него не сме получавали никакви новини вече цял месец. Как е той? Кажете ми истината.

— Уверен — отпи Марико малко саке. — Да ви сипя ли и на вас?

— Благодаря.

— Деветнадесет дни не е много време, нали Кири-сан?

— Достатъчно, за да отиде човек в Йедо и да се върне обратно — ако бърза. Достатъчно за цял един живот. Повече от достатъчно, за да се спечели битка или да се загуби цяла империя. Достатъчно време за милион работи, но няма да стигне, за да изям всички вкусни храни и да изпия всичкото саке… — Кири се усмихна вяло. — И мога да ви уверя, че нямам намерение да пазя диета през следващите двадесет дни. Аз ще… — Тя млъкна.

— Ох, извинете ме! Разбъбрих се, а вие дори не сте се преоблекли, нито се изкъпахте. След това ще имаме време да се наприказваме.

— Но моля ви, не се безпокойте. Не съм уморена.

— Сигурна съм, че сте капнали от умора. Във вашия дом ли ще отседнете?

— Да. Пропускът на генерал Ишидо ми разрешава да живея само там. — Марико се усмихна накриво. — Ако знаете колко любезно ме посрещна!

Кири се намръщи.

— Съмнявам се дали него ще посрещнат някъде с разтворени обятия — дори в ада!

— Как са нещата тук?

— Също като преди. Знам, че той бил наредил убийството и мъченията на Сугияма-сама и семейството му, макар че нямам никакви доказателства. Миналата седмица една от наложниците на Ода-сама се опита да се измъкне заедно с децата си, преоблечена като улична чистачка. Часовите ги застреляха „по грешка“.

— Какъв ужас!

— Разбира се, последваха големи „извинения“. Ишидо твърди, че охраната и сигурността били от първостепенно значение. Имаше един скалъпен опит за убийство на наследника и той използува това като претекст да стегне обръча.

— Защо жените не напуснат открито?

— Съветът нареди съпругите и семействата на всички даймио да чакат тук съпрузите си, които трябва да се явят за церемонията. Великият генерал се чувствувал прекалено отговорен за тяхната сигурност, за да им позволи да скитат, където им скимне. Крепостта е затворена по-плътно от стара стрида.

— И отвън е същото, Кири-сан. По пътя Токайдо има много повече бариери от преди, а на петдесет ли оттук започва охраната на Ишидо. Навсякъде патрулират войници.

— Всички се боят от него освен нас и малкото ни самураи, но ние сме му грижа колкото цирей на задника на някой дракон.

— А нашите лекари?

— И те… Продължават да ни съветват да не пътуваме — дори ако получим разрешение, което никога няма да стане.

— Добре ли е Садзуко-сан? Бебето как е?

— Добре са. Нали го видяхте? Аз също съм добре — въздъхна Кири и умората й пролича. Марико забеляза, че косата й беше доста по-бяла от преди. — Нищо не се е променило, откак писах на господаря в Анджиро. Ние сме си заложници заедно с всички останали, докато дойде денят. След което ще се вземе решение.

— Но щом като негово императорско величество пристига, значи, край на всичко, нали?

— Да, на такова ми изглежда… Идете си починете, Марико-сан, но елате да вечеряте после с нас. Тогава ще си поговорим. А между другото имам новина за вас. Вашият прочут варварин-хатамото — дано е благословен, задето спаси господаря, и ние чухме за това — е пристигнал с кораб тази заран заедно с Касиги Ябу-сан.

— Така ли! Толкова се притеснявах за тях. Те тръгнаха един ден преди мен, по море. И нас ни настигна тайфунът близо до Нагоя, но на суша не е чак толкова страшно. Така се боях да не би… Ох! Олекна ми!

— И тук не беше кой знае колко ужасно и ако не бяха пожарите… Хиляди къщи изгоряха, но има само две хиляди души жертви. Днес разбрахме, че тайфунът е засегнал най-силно Кюшу, откъм източния му бряг, и част от Шикоку. Там са загинали десетки хиляди. Пълните размери на щетите още не са известни.