— Така е, но аз ги поставям, защото са безразсъдни. А вашият господар не върши нито глупости, нито грешки. Освен това имам правото и аз да ви задам няколко въпроса.
— Моля да ме извините, но няма какво да обсъждаме.
— Има! Например Саруджи. Също и фактът, че ви познавам от дете и винаги съм ви уважавал. Хиромацу е най-старият ми жив приятел, а баща ви ми беше много скъп другар и почитан съюзник — до последните четиринадесет дни от живота му.
— Самураят не задава въпроси на господаря си във връзка със заповедите, които му се дават.
— Сега ви остава да изберете едно от следните две нещо, Марико-сан. Или да се извините и да останете, или да се опитате да заминете. Опитате ли второто, ще ви попречат.
— Да, разбирам.
— Утре ще се извините. Ще свикам заседание на регентите и те ще се произнесат по този въпрос. След това ще ви разрешат заминаването — заедно с Кирицубо-сан и Садзуко-сан.
— Моля да ме извините, но колко време ще отнеме това?
— Не знам. Няколко дни.
— Съжалявам, но не разполагам с толкова време — наредено ми е да потегля незабавно.
— Я ме погледнете в очите! — Тя се подчини. — Аз, Кияма Укон-но-Оданага, господар на Хиго, Сацума и Осуми, регент на Япония, от рода Фуджимото, главен даймио-християнин на Япония, ви моля да останете.
— Много съжалявам. Законният ми господар ми забранява да остана.
— Не разбирате ли какво ви говоря?
— Много добре ви разбирам. Но нямам никакъв избор — моля да ми извините.
Той махна с ръка към сина й.
— Годежът на моята внучка със Саруджи… Сама разбирате, че не мога да позволя това да стане, ако бъдете опозорена.
— Да, господарю — отвърна Марико с болка в погледа. — Разбирам много добре.
Прочете в очите на сина си отчаянието, което го обзе.
— Простете ме, синко, но трябва да изпълня дълга си.
Саруджи понечи да каже нещо, но промени решението си и след като помълча, промърмори:
— Извинете, майко, но дългът ви към наследника не е ли по-важен от дълга ви към Торанага-сама? Нали наследникът е наш законен господар?
Тя се замисли над този въпрос.
— Да, синко. И не. Торанага-сама има законни права над мен, а наследникът няма.
— Това значи ли, че Торанага-сама има законни права и над наследника?
— Не, не значи.
— Моля да ме извините, майко, не разбирам много от тези неща, но ми се струва, че ако наследникът даде някаква заповед, тя има предимство пред заповедите на Торанага-сама.
Марико не отговори.
— Отговорете му! — излая Кияма.
— Това ваша мисъл ли е, синко? Или някой ви я подсказа?
Саруджи се намръщи, опитвайки се да си спомни.
— Ние с Кияма-сама и неговата съпруга разговаряхме по този въпрос. Също и с Делегата-посетител. Не си спомням точно. Мисля, че сам се сетих, а Делегатът-посетител каза, че съм прав, нали, господарю?
— Светият отец каза, че наследникът е по-важен от Торанага-сама за империята. По закон. Затова моля да му отговорите на въпроса, Марико-сан.
— Ако наследникът беше зрял мъж и куампаку, законен управител на империята, както баща му беше тайко, тогава бих се подчинила първо на него и после на Торанага-сама. Ала Яемон е още дете — както в действителност, така и по закон, затова не е правоспособен. По закон. Този отговор задоволява ли ви?
— Да… но все пак той е наследникът, нали? Регентите се вслушват в неговата дума! Торанага-сама го почита. Какво… какво значат няколко години, майко? Ако не се изви… извините ме, но много се боя за вас.
Устните на момчето потрепереха. На Марико й се искаше да посегне и да го погали, да го прегърне, да го приласкае. Ала не се помръдна.
— Аз не се боя, синко. Не се боя от нищо на този свят. Страх ме е само от божието възмездие.
Последното изрече, обръщайки се към Кияма.
— Да, знам — каза Кияма. — Да ви благослови светата Богородица. — Той помълча малко. — Марико-сан, ще се извините ли публично на височайшия генерал?
— Да, с удоволствие, ако той пред всички нареди на войските си да се оттеглят от пътя ми и ни разреши на трите с Кирицубо-сан и Садзуко-сан да си тръгнем още утре.
— Ще се подчините ли на заповед, издадена от регентите?
— Моля да ме извините, но отговорът на този въпрос е не.