— Да.
Очиба усети как погледът му прониква дълбоко в нея и топла вълна заля слабините й при мисълта за един истински мъж — мъж, който да й влее нов живот. Но този път почтен живот, почтено раждане, а не като онова, последното, когато трепереше от ужас какво ще се окаже детето и на кого ще прилича.
Ама че си глупава, Очиба, помисли си тя, докато се разхождаше из сенчестите, ухаещи на цветя алеи. Забрави веднъж за винаги тези глупави кошмари — защото те са само кошмари и нищо повече. Мисли си за един истински мъж.
И изведнъж й се прииска сега до нея да върви Торанага, а не Ишидо, Торанага, а не Ишидо да е господар на крепостта, Торанага, а не Ишидо да държи ключа от съкровищата на тайко, той да е главен регент на наследника и главнокомандуващ на западните армии, а не Ишидо. Тогава няма да има никакви проблеми. Двамата заедно ще притежават империята — цялата — и още днес, още сега, тя ще го повика при себе си, утре или на другия ден ще се оженят и каквото и да се случи в бъдеще, днес тя ще има каквото желае и ще живее спокойно.
Пресегна се, притегли една клонка и вдъхна сладкия, наситен аромат на гарденията. Забрави мечтите си, Очиба! Бъди реалист — като тайко или Торанага.
— Какво възнамерявате да правите с Анджин-сан? — попита тя. Ишидо се засмя.
— Ще го държа на сигурно място. И може би ще му позволя да превземе Черния кораб или ще го пусна срещу Кияма и Оноши, ако се наложи. Те и двамата го мразят. Да, той е меч, притиснат до гърлата им. И до гърлото на гнусната им църква.
— В играта на шах, която наследникът играе срещу Торанага, как бихте преценили ролята на Анджин-сан, височайши генерале? Пионка? Или може би офицер?
— А, Очиба-сама, в голямата игра той е само една пионка незабавно отвърна Ишидо. — Но в играта на наследника срещу християните бих го оценил като топ — да, най-малко топ, ако не и два.
— А не смятате ли, че двете игри са преплетени?
— Преплетени са, но изходът на голямата игра ще се реши от даймио срещу даймио, самурай срещу самурай, меч срещу меч. Разбира се, и в двете игри вие сте кралица.
— Не, височайши генерале, моля да ме извините, но аз не съм кралица — побърза да възрази тя, но остана доволна, че той оценява високо нейната стойност. И за всеки случай, за да избегне всякакви опасни теми, Очиба промени темата на разговора. — Говори се, че Анджин-сан и Марико-сан са спали заедно.
— Да, и аз чух. Желаете ли да научите истината? Очиба поклати глава.
— Това е немислимо.
Ишидо я наблюдаваше отблизо.
— Смятате ли, че ще спечелим нещо, ако очерним доброто й име? Сега, в този момент? И ако заедно с нея опозорим и Бунтаро?
— Нямах наум подобно нещо. Само се питах. Глупави женски истории. Но Кияма-сама беше прав тази сутрин — тъмни летни сълзи. Тъжно, много тъжно.
— А на мен вашето стихотворение ми допадна повече. И ви обещавам, че сълзите ще се пролеят от Торанага и неговите хора.
— Колкото до Бунтаро-сан, може би нито той, нито Хиромацу-сан ще се сражават в последна сметка на страната на Торанага.
— Сигурно ли е?
— Не, генерале, но е твърде вероятно.
— Може би все пак можете да допринесете с нещо за това?
— С нищо, освен да отправя към тях гореща молба да подкрепят наследника — към тях и всички военачалници на Торанага, щом се реши каква ще е окончателната битка.
— Вече се реши. Ще ги притиснем от две страни — от север и от юг, а последният удар ще бъде нанесен при Одавара.
— Да, но още не се знае със сигурност. Няма да се знае, докато армиите не се изправят една срещу друга на бойното поле. — И попита: — Извинете, но наистина ли сте убеден, че е разумно наследникът да застане начело на войските ни?
— Войските ще поведа аз, но наследникът също трябва да присъствува. Тогава е изключено Торанага да спечели. Дори той няма да тръгне срещу знамето на наследника.
— Няма ли да е по-безопасно за него да остане тук? Все пак има какви ли не убийци, Амида… Не бива да рискуваме живота му. Ръката на Торанага е много дълга.
— Да, но не чак толкова, а личното знаме на наследника прави войната ни законна и поставя извън закона тази на Торанага. Познавам Торанага много добре. Накрая той ще се подчини на закона. И ще заплати за това с главата си. Смятайте го вече за мъртъв, Очиба-сама. А щом умре, ще затрия християнската църква. И едва тогава вие с наследника ще бъдете в безопасност.