Очиба вдигна очи към него и той прочете в погледа й жадуваното обещание.
— Ще се моля да победите — и да се завърнете здрав и читав. Ишидо усети как му прималява. Толкова беше чакал!
— Благодаря ви, Очиба-сама, благодаря. Ще оправдая очакванията ви.
Очиба се поклони и си тръгна. Какъв нахалник, помисли си тя. Като че ли мога да се омъжа за някакъв си селянин! А сега — дали наистина да се откажа от Торанага?
Дел Аква беше коленичил и се молеше пред олтара сред развалините на малкото параклисче. Почти целият покрив беше пропаднал, част от стената липсваше, но земетресението не бе засегнало нито източната част с олтара, нито великолепните стъклописи, нито гордостта на дел Аква — изрязаната от дърво Богородица.
Лъчите на следобедното слънце падаха косо през изпочупените греди. Отвън работниците вече разчистваха градината, ремонтираха, приказваха си и от брега до дел Аква долитаха писъците на чайките, примесени с говора на работниците в градината и лекия ветрец с мирис на сол, пушек, гниещи водорасли и мочурище. Този мирис му напомни за дома, за имението му отвъд Неапол, където миризмата на море бе примесена с аромата на лимони и портокали, на топъл хляб, чесън и печена риба на жар, а горе, в голямата вила, звънтяха гласовете на майка му, братята и сестрите му и тяхната челяд — щастливи, жизнерадостни и живи, почернели от златното слънце.
Ах, Богородице, нека по-скоро се прибера у дома, замоли се той. Толкова време съм далеч от къщи. От къщи и от Ватикана. Свали това бреме от плещите ми, пресвета Дево! Прости ми, но до гуша ми дойде от всичко японско, от Ишидо, от убийствата, от суровата риба, от Торанага и Кияма, от оризовите християни и постоянните ми опити да запазя живота на твоята църква. Дай ми от силите си.
И ме пази от испански епископи. Те, испанците, нищо не разбират от Япония и от живота на японците. Ще разрушат всичко, което сме започнали за твоя прослава. Прости на твоята покорна раба Мария и я прибери при себе си. Бди над…
Някой влезе в параклиса. Щом привърши с молитвите си, той стана и се обърна.
— Извинете, че ви прекъсвам, ваше високопреосвещенство — прошепна отец Солди, но нали казахте веднага да ви известя. Има спешно шифровано писмо от отец Алвито. От Мишима. Гълъбът току-що кацна.
— Е?
— Просто съобщава, че днес ще се срещне с Торанага. Снощи не могъл, защото Торанага го нямало в града, но днес го чакат да се върне по обяд. Писмото е изпратено тази заран.
Дел Аква се опита да подтисне разочарованието си и погледна към облаците и небето, за да намери в тях упование. Призори беше изпратил новината за нападението на нинджа и смъртта на Марико — едно и също съобщение по два гълъба, за всеки случай.
— Сигурно вече е получил писмото — додаде Солди.
— Да, надявам се.
Дел Аква излезе след него и тръгна към кабинета си. Дребният като птичка Солди трябваше да подтичва, за да успява да върви редом с гигантските крачки на Делегата-посетител.
— И още нещо важно, ваше високопреосвещенство — продължи да докладва той. — Наши източници твърдят, че точно след изгрев слънце регентите са гласували за война.
Дел Аква спря.
— Война?
— Били убедени, че сега вече Торанага изобщо няма да дойде в Осака, нито пък императорът. Затова решили да обединят силите си и да тръгнат срещу Кванто.
— Да няма грешка?
— Не, ваше високопреосвещенство, Война. Кияма току-що ни го съобщи по брат Микаел и потвърди сведенията от другия ни източник. Микаел тъкмо се завърна от крепостта. Решението им е единодушно.
— Кога ще тръгнат?
— Веднага щом се разбере със сигурност, че императорът няма да дойде.
— Тази война няма да има край. Господ да ни е на помощ! И да благослови Марико — поне Кияма и Оноши бяха предупредени за вероломството на Торанага.
— Ами какво ще кажете за Оноши, ваше високопреосвещенство? За неговото вероломство към Кияма?
— Нямам доказателства, Солди. Вижда ми се малко вероятно. Не допускам Оноши да е способен на подобно нещо.
— Ами ако е способен?
— За момента е изключено, дори да е било замислено. Сега имат нужда един от друг.
— До смъртта на Торанага…