— Е, Кири-сан, добре дошла.
Тя отново му се поклони радостно.
— Благодаря, господарю. Вече мислех, че не ще имам удоволствието да ви видя отново.
— Аз също. — Торанага си позволи да изрази щастието, което го изпълваше. После погледна към младото момиче. — Е, Садзуко-сан? Къде е синът ми?
— С дойката си, господарю — задъхано му отвърна тя, пламнала от удоволствие.
— Моля ви да изпратите някой веднага да го донесе.
— Позволете ми, господарю, аз сама да го донеса.
— Да, разбира се, щом искате — усмихна се Торанага и се загледа подире й с обич. После отново се обърна към Кири: — Добре ли си? — попита я много тихо, за да чуе само тя.
— Да, господарю. Много съм щастлива, че ви виждам такъв здрав и силен.
— Отслабнала си, Кири-сан, и си се подмладила.
— А, господарю, извинете, но това не е вярно. Въпреки това ви благодаря, благодаря ви.
Той се засмя.
— На каквото и да се дължи — самота или изоставеност, — много ти отива. Радвам се, че те виждам, Кири-сан.
— Благодаря, господарю. Щастлива съм, че нейното послушание и саможертва отключиха портата на крепостта Осака. За нея би било голямо щастие, ако знаеше, че е успяла.
— Първо да се оправя с тези негодници. По-късно ще си поприказваме. Имаме много неща да си кажем, нали?
— О, да! — Очите й блеснаха. — Синът на небето ще се забави, доколкото разбрах?
— И много мъдро от негова страна.
— Нося ви лично послание от Очиба-сама.
— А, така ли? Добре. Но и то ще трябва да почака. — Торанага помълча. — Достойно ли умря Марико-сан? По собствен избор или случайно, по грешка?
— Тя сама си избра смъртта. Извърши сепуку. Ако не бе постъпила така, щяха да я пленят. Ох, господарю, ако знаете как възхитително се държа тя през всички онези страшни дни! Каква храброст прояви! Също и Анджин-сан. Ако не беше той, щяха да я хванат жива и да я опозорят. И не само нея — всички щяхме да бъдем пленени и опозорени.
— Да, тези нинджа… — Торанага изпусна въздух през зъби и очите му станаха като връхчетата на иглички дори Кири неволно потрепера. — Ишидо ще плаща за много неща, Кири-сан. А сега ме извини…
И той се качи с тежка стъпка на платформата, издигната за преглед на войските, и седна на възглавничката — отново суров и застрашителен. Телохранителите му незабавно го заобиколиха.
— Оми-сан?
— Да, господарю?
Оми се приближи и се поклони. Изглеждаше поостарял и отслабнал.
— Изпратете Кирицубо-сан до покоите й и се погрижете моите да са в пълен ред. Ще нощувам тук.
Оми се поклони и тръгна да изпълнява задачата, а Торанага със задоволство отбеляза, че внезапната промяна на плана не предизвика дори трепване в погледа му. Добре, помисли си той, Оми се владее или пък шпионите му са успели да докладват, че тайно съм заповядал на Судара и Хиромацу да дойдат тук — така че в никой случай не бих могъл да си тръгна още днес.
Чак сега обърна внимание на полка. По даден от него знак Ябу се приближи и се поклони. Торанага вежливо отвърна на поклона му.
— Е, Ябу-сан, добре сте дошли пак у дома.
— Благодаря, господарю. Позволете ми да ви кажа колко съм щастлив, че се измъкнахте от предателската клопка на Ишидо!
— Благодаря. Същото се отнася и за вас. Нещата не потръгнаха много добре в Осака, а?
— Не. Душевната ми хармония беше нарушена. Надявах се да поведа всички и да доведа безопасно и двете ви жени, и сина ви, а също и Тода-сама, Анджин-сан и екипаж за кораба. Но за жалост бяхме предадени — и там, и тук.
— Да. — Торанага погледна към останките от кораба, които морето равнодушно ближеше. През лицето му като мълния проблесна силен гняв и всички настръхнаха в очакване да избухне. Но той се овладя. — Карма. Да, Ябу-сан, карма. Какво може човек срещу стихиите? Нищо. Виж, небрежността е друго нещо. Но да се върнем на Осака. Бих искал веднага щом разпусна полка и се изкъпя, да чуя всичко, което се е случило — всичко най-подробно.
— Приготвил съм ви писмен доклад, господарю.
— Добре, благодаря, но преди това бих искал да ми докладвате устно.
— Вярно ли е, че Божественият няма да отиде в Осака?