— Дзукимото!
— Да, Ябу-сама?
— Донеси списъка.
По-късно ще се оправя с теб, закани се той наум. Дзукимото забърза да изпълни заповедта.
— Сигурно сте уморен, Хиромацу-сан. Може би ще приемете малко чай? Приготвили сме ви жилище, колкото и да не е достойно за вас. Баните тук не са като за такъв висок гост, но може би все пак ще се освежите?
— Благодаря. Много сте любезен. Малко чай и една баня биха ми се отразили чудесно. Но по-късно. Първо ми разкажете какво се случи от самото пристигане на кораба.
Ябу му предаде фактите, като пропусна само за куртизанката и момчето, което не беше от значение. По негова заповед Оми също разказа каквото знаеше, като пропусна личните си разговори с Ябу. Мура и той разказа на какво е бил свидетел.
Хиромацу погледна към пушека, който още се виеше над кладата.
— Колко пирати останаха?
— Десет, господарю, заедно с водача.
— И къде е той сега?
— В дома на Мура.
— Какво прави? Какво беше първото, което направи, след като излезе от ямата?
— Отиде право в банята, господарю — бързо отговори Мура. — А сега спи. Като убит.
— Този път май не се е наложило да го носите на ръце.
— Не, господарю.
— Значи бързо научава уроците. — Хиромацу отново погледна Оми. — Смятате ли, че ще може да бъде научен на добри обноски?
— Не, не съм сигурен, Хиромацу-сама.
— Вие бихте ли могли да измиете от гърба си урината на врага?
— Не, господарю.
— Нито пък аз. Никога. Варварите са много странни кора. — Хиромацу отново се замисли за кораба. — Кой ще надзирава товаренето?
— Племенникът ми, Оми-сан.
— Добре. Оми-сан, искам да потегля, преди да се стъмни. Капитанът на галерата ще ви помогне да ускорите работата. Всичко трябва да стане бързо — най-много за три пръчки.
Времето, за което една благовонна пръчка изгаряше на пепел — приблизително час — беше единица мярка за време.
— Да, господарю.
— Защо не дойдете с мен в Осака, Ябу-сан — предложи изведнъж Хиромацу, като че ли тази мисъл току-що му бе хрумнала. — На Торанага-сама ще му бъде много приятно да получи подаръка лично от вас. Моля, заповядайте, място има достатъчно. — Когато Ябу понечи да откаже, той го остави да говори известно време, както бе инструктиран от Торанага, след което отряза: — Настоявам! В името на господаря Торанага настоявам да дойдете! Вашата щедрост трябва да бъде възнаградена.
Като ми отнемете главата и земите ли? — горчиво се запита Ябу, съзнавайки, че нямаше друг изход, освен да приеме с благодарност.
— Благодаря. Смятам поканата за голяма чест.
— Добре. Значи всичко е решено — заяви Железния юмрук с явно облекчение. — А сега чая. И банята.
Ябу учтиво го поведе нагоре по хълма към къщата на Оми. Старецът бе изкъпан и добре изтрит, а след това блажено се отпусна във ваната, над която се виеше пара. Ръцете на Суво го накараха да се почувствува като нов. Малко ориз, сурова риба и мариновани зеленчуци, които хапна насаме. Чай от хубав порцелан. Краткотраен сън, необезпокояван от сънища.
След три пръчки време вратата се плъзна встрани. Личният му телохранител никога не би влязъл в стаята непоканен. Хиромацу моментално се разсъни, мечът му — полуизваден вече от ножницата — бе готов.
— Ябу-сама ви чака отвън, господарю. Каза, че корабът е натоварен.
— Отлично.
Хиромацу излезе на верандата и се облекчи във ведрото.
— Хората ви работят много добре, Ябу-сан.
— Вашите хора много ни помогнаха, Хиромацу-сан. Те работят още по-добре.
Да, и в името на слънцето, то си е за тяхно добро, помисли Хиромацу и добави добродушно:
— Няма нищо по-хубаво от това да си облекчиш мехура, стига зад струята да се крие много сила. Нали? Така отново се чувствуваш млад. А на моята възраст човек трябва да се чувствува млад. — Той нагласи набедрената си превръзка и очакваше някаква учтива забележка в знак на съгласие, но такава не последва. Усети как раздразнението му се връща, но се овладя. — Кажете да качат водача на пиратите на моя кораб.
— Какво?!
— Вие бяхте достатъчно щедър да подарите кораба и съдържанието му. Екипажът влиза в съдържанието. Затова ще откарам пиратския водач в Осака. Торанага-сама желае да го види. Естествено, с останалите можете да правите каквото си поискате. Докато ви няма обаче, ще помоля да внушите на прислугата си, че варварите са собственост на моя господар, и да се погрижат деветимата да бъдат здрави, живи и налице, когато поиска да му се представят.