Той рязко се извъртя и се вторачи в развалините на кораба, но в следващия миг съзря погледите на Торанага и останалите и осъзна, че досега им е говорил на английски.
— Извинете, господарю. Мисля много бързо. Големи пушки — там на кораб, нали? Трябва да ги взема бързо!
Торанага размени няколко думи с хората си, после пак се обърна към него:
— Самураи казват: всичко от кораба е в лагера. Някои неща извадени от морето по време на отлив. Сега в лагер. Защо?
На Блакторн му олекна.
— Мога направя кораб. Имам големи пушки — убивам враг. Торанага-сама може намери барут?
— Да. Колко дърводелци? Какво трябва?
— Четиридесет дърводелци, ковачи, дъб за греди — имате ли дъб? Освен това желязо, стомана, а ковачница сам ще си построя и ще ми трябва майстор… — Той отново разбра, че говори английски. — Извинете. Пиша на хартия. Внимателно. И мисля внимателно. Моля ви, вие дадете хора за помощ?
— Всички хора, всички пари, от които имате нужда. Веднага. Корабът ми трябва. Веднага. За колко време ще го построите?
— Шест месеца.
— О! А по-бързо?
— Не, съжалявам.
— По-късно ще говорим още, Анджин-сан. Какво друго казва Марико-сама?
— Малко още, господарю. Дава пари да помогне за кораб — пари на Марико-сама. Също казва: много съжалява, ако… ако тя помогнала мои врагове разрушат кораб.
— Какви врагове? Как да разрушат кораба?
— Не казва кой, не казва как, господарю. Нищо ясно. Само много съжалява. Марико-сама казва сайонара — сбогом. Надява се сепуку послужи на Торанага-сама.
— Да, послужи ми много добре.
— Да.
Торанага му се усмихна:
— Радвам се, че сега всичко е добре, Анджин-сан. И-и-и, Марико-сама беше права. Не се тревожете за това — посочи той овъгления корпус. — Постройте нов кораб — веднага. Боен кораб, нали разбирате?
— Много разбирам.
— Този нов кораб — може ли да победи Черен кораб?
— Да.
— Догодина? Черен кораб?
— Възможно.
— Ами екипажът?
— Моля?
— Моряци?
— Моряци? Артилеристи?
— А! До друга година аз обучавам мои васали. Артилеристи, не моряци.
— Можете да си изберете, които моряци искате — от цяло Кванто.
— Тогава догодина възможно. — Блакторн се усмихна широко. — Догодина възможно? Война? Ще има война?
Торанага сви рамене.
— Война или не — ще опитаме въпреки всичко, нали? Черният кораб е ваша плячка — разбирате ли думата „плячка“? И наша тайна. Само вие и аз. Черен кораб, разбирате ли?
— Свещеници скоро знаят тайна.
— Може би. Но този път няма да има бури, няма да има тайфуни, приятелю мой. И вие ще бдите, и аз ще бдя.
— Да.
— Първо Черен кораб, после вървете у дома. Доведете цяла флота. Разбирате ли?
— Да, много добре.
— Ако загубя — карма. Ако ли не — тогава всичко ще се сбъдне, Анджин-сан. Всичко ще стане, както казахте. Всичко — Черен кораб, посланик, договор, кораби. Разбирате ли?
— Да, благодаря ви.
— Благодарете на Марико-сама. Без нея…
Торанага му се поклони с много топлота — за пръв път като на равен, и си тръгна, придружен от телохранителите си. Васалите на Блакторн се закланяха, поразени от честта, оказана на господаря им.
Блакторн го проследи с поглед. Беше превъзбуден, щастлив. После забеляза храната. Слугите бяха започнали да я прибират.
— Чакайте! Сега храна, моля.
Започна да се храни внимателно, бавно, възпитано, а васалите се надпреварваха да му прислужват. Прехвърляше в ума си огромните възможности, предоставени му от Торанага. Спечели! — ликуваше той и му се прииска да затанцува радостно любимия си „хорнпайп“. Но не го направи. Прочете още веднъж писмото. И отново я благослови.
— След мен! — заповяда, щом се нахрани, и тръгна към лагера, а във въображението си вече чертаеше планове как ще построи бъдещия кораб и как ще разположи оръдията върху палубите. Господи, Исусе Христе, нека Торанага не допусне Ишидо в Кванто и Идзу и благослови, моля те, Марико, където и да е, и нека оръдията да не са ръждясали кой знае колко. Марико имаше право: „Еразъм“ бе обречен — независимо дали с мен или без мен. Тя ми върна живота. Сега ще си построя нов живот, нов кораб. Деветдесет тонен. Ще бъде с остър нос, неудържим, пъргав като хрътка, по-маневрен от „Еразъм“, с високомерно вирнат бушприт, а под него, на носа, изящно издялана женска фигура с лице, съвсем като нейното — с прекрасни дръпнати очи и красиви скули. Моят кораб ще… Господи, та аз ще мога да спася от тази развалина около един тон материали! Ще използувам част от кила, някои шпанхоути, да не говорим за хилядите гвоздеи! А остатъкът от кила ще ми стигне за скоби и какво ли не… стига да имам време.