— Добре, господарю, нека бъде шинтоистки.
— Така! По този начин — продължи той злорадо — няма да може да ви отвлича с постоянното си хленчене от важните ви задачи за благото на нашия род.
— Волята ви ще бъде изпълнена.
— Добре. На вас оставям да отмъстите за клеветите — на Косами и онези подли слуги. Рано или късно — за мен това е без значение, стига да го направите преди смъртта си.
— Ще ви се подчиня.
— Да не съм забравил нещо?
Оми се огледа да види да не и да ги подслушва някой.
— А какво ще кажете за наследника? — предпазливо попита той. — Нали ако наследникът излезе срещу нас на бойното поле, ние ще загубим?
— Ще вземете мускетния полк, ще си пробиете с него път и ще убиете наследника — независимо какво казва Торанага. Яемон трябва да е главната ви мишена.
— И аз така си мислех. Благодаря ви.
— Добре. Но дето ще чакате, по-добре още сега да предложите пари за главата му — чрез нинджа… или Амида Тонг.
— А как да се свържа с тях? — попита Оми с леко потреперващ глас.
— Онази стара вещица Гьоко — мама-сан — знае как.
— Тя?
— Да. Но се пазете от нея и от Амида. Не ги използувайте за щяло и нещяло, Оми-сан. А нея не я закачайте и винаги я закриляйте. Знае прекалено много тайни, а перото има дълга ръка, която може да те стигне и отвъд смъртта. Една година тя беше неофициална наложница на баща ми… Няма да се учудя, ако синът й е мой брат. Да, пазете се от нея, тя знае прекалено много тайни.
— Но откъде да взема пари?
— Това си е ваша работа. Но ги набавете отнякъде. Откъдето и да е, по какъв да е начин.
— Благодаря. Ще изпълня волята ви.
Ябу се наведе още по-напред. Оми веднага настръхна подозрително, а ръката му автоматично започна да измъква меча от ножницата. Ябу остана доволен, че дори и беззащитен, все още вдъхваше страх.
— И погребете тази тайна надълбоко. Освен това, племеннико, сближете се с Анджин-сан. Опитайте се да станете началник на флотата, която гой ще докара един ден. Торанага не разбира истинската стойност на Анджин-сан, но е прав, че остава зад планините. Това му дава време — и на вас също. Трябва да напуснем сушата и да излезем в открито море — с наши екипажи и техни кораби, а Касиги да бъдат главнокомандуващи. Касиги трябва да излязат в моретата, да ги командуват. Заповядвам ви!
— Имайте ми доверие.
— Добре. И последно — никога нямайте доверие на Торанага.
Оми каза от все сърце:
— Аз му нямам доверие, господарю. Никога не съм му се доверявал. И никога няма да му се доверя:
— Добре. И не забравяйте де се справите с онези мръсни лъжци. Също и с Косами.
— Ябу въздъхна, намерил най-сетне спокойствие. — А сега ще ви помоля да ме извините. Трябва да съчиня предсмъртното си стихотворение.
Оми стана, отстъпи заднишком, поклони се и продължи да отстъпва още двадесетина крачки. Чак когато се усети в безопасност сред телохранителите си, той се отпусна отново, седна спокойно и зачака.
Торанага и придружаващите го препускаха в тръс по крайбрежния път, който заобикаляше обширния залив. От дясната страна морето почти заливаше пътя. Местността беше низина и на места мочуреста, кална. Няколко ли по на север пътят се сливаше с основната артерия на Токайдо. А след още двадесет ли се намираше Йедо.
Придружаваха го сто самураи и десет соколари с десет птици, кацнали на покритите им с ръкавици ръце. Судара с двадесет телохранители и три сокола яздеше отпред.
— Судара! — извика Торанага, сякаш идеята току-що му бе хрумнала. — Ще спрем в следващия хан. Искам да закуся.
Судара махна, за да покаже, че е разбрал, и препусна в галоп. Когато Торанага пристигна в хана, прислужничките вече се кланяха и усмихваха, ханджията и всичките му хора бяха на негово разположение. Телохранителите охраняваха пътя и от двете посоки, а знамената на Торанага гордо се вееха.
— Добро утро, господарю, какво мога да ви поднеса? — поклони се ханджията. — Благодаря ви, че удостоихте с вниманието си бедното ми ханче.
— Чай и юфка със соев сос, ако обичате.
— Да, господарю.
Храната му беше незабавно поднесена в красива купичка, сготвена точно както той я харесваше. Явно ханджията беше предварително инструктиран от Судара. Торанага седна направо на верандата и изяде простото селско ястие с огромно удоволствие, загледан в пътя. Останалите клиенти му се кланяха и се пръснаха да си гледат работата, горди, че са отседнали в един и същи хан с великия даймио. Судара обикаляше постовете и следеше всичко да е наред.