— Добре, господарю.
— Юки!
— Да, господарю? — дотърча прислужничката.
— Донеси, моля те, чай.
Тя хукна да изпълнява заповедта, а Торанага се замисли над последните желания на Ябу. Всичките бяха мъдри. Мидзуно беше глупак и всячески пречеше на Оми. Майката беше злобна и досадна стара вещица и също пречеше на Оми.
— Е, добре, щом сте съгласен, аз ги потвърждавам. Всичките. Бих искал да одобря също така предсмъртните желания на баща ви, преди да бъдат изпълнени. А като награда за вашата преданост ви назначавам командир на мускетния полк.
— Благодаря ви, господарю, но не заслужавам такава чест — възторжено отвърна Оми.
— Нага ще ви бъде заместник. И още нещо: назначавам ви за глава на рода Касиги и новите ви владения ще се простират в Идзу от Атами на изток до Хумадзу на запад, включително и столицата Мишима. Още днес тръгнете от Йокохама. Явете се на доклад при Судара в Мишима, а мускетният полк ще пристигне в Хаконе след четири дни. И още нещо, което е само за вашите уши: изпращам Анджин-сан обратно в Анджиро. Ще строи нов кораб, а вие ще му отстъпите настоящите си владения. Още сега.
— Да, господарю. Да му отстъпя ли и къщата си?
— Да, можете — разреши Торанага, макар че владението по същество включваше всичко — и къщите, и земите, и селяните, и рибарите, и лодките.
И двамата мъже вдигнаха очи, щом чуха звънкия смях на Кику, и в следващия миг я съзряха в най-отдалечения двор да играе с прислужницата си Суисен на популярната игра — хвърляне на ветрило. Договорът на Суисен също беше откупен от Торанага, за да утеши Кику за помятането.
По лицето на Оми се изписа обожание, колкото и да се опитваше да го прикрие — тъй неочаквана и внезапна бе появата и. Тя погледна към тях. Лицето й бе огряно от чудна усмивка и тя весело им махна. Торанага също й махна и Кику продължи играта.
— Много е хубава, нали?
Оми усети, че му пламват ушите.
— Да.
Когато Торанага откупи договора й, той целеше да отдалечи Оми от нея, защото тя явно бе една от слабостите му и следователно трябваше да я има като награда, която да му даде или от която да го лиши — според случая, — докато Оми не докаже на кого всъщност е верен и докато не допринесе за премахването на Ябу. И — колкото и да е чудно — той допринесе за неговата смърт и нееднократно доказа своята вярност. Разпитът на слугите беше идея на Оми. Преди един месец беше научил от някои офицери в мускетния полк, които бяха родом от Идзу, за тайния заговор на чичо си да убие Нага и останалите офицери на Торанага по време на решаващата битка.
— Да нямате някаква грешка, Оми-сан? — попита го Торанага, когато Оми тайно му докладва в Мишима, докато той чакаше резултата от предизвикателството на Марико в Осака.
— Не, господарю. Кивами Матано от Трети полк на Идзу чака отвън. Офицерът от Идзу — грубоват мъж на средна възраст с тежки челюсти — му изложи целия заговор, съобщи паролите и обясни как е трябвало да бъде извършен.
— Не можех да живея със срама, че знам за този заговор, господарю. Та вие сте ни законният господар! Разбира се, трябва честно да добавя, че планът беше съставен за в случай на нужда. Предполагам, че това означаваше, ако Ябу-сан реши внезапно да премине на страната на врага по време на самата битка. Много се извинявам, но вие щяхте да сте първата жертва, а след вас Нага-сан и Судара-сама.
— Кога узнахте за този план и кой друг знае за него?
— Малко след като полкът бе образуван. А за него знаем петдесет и четири души — дал съм писмено всички имена на Оми-сан. Кодовото название на заговора е „Сливово дърво“ и той беше потвърден лично от Касиги Ябу-сама. Уреди да потегли последния път за Осака.
— Благодаря ви. Вашата вярност заслужава похвала. Ще държите всичко това в тайна, докато не ви дам друга заповед. След това ще ви възнаградя с имение на стойност пет хиляди коку.
— Моля да ме извините, господарю, но аз не заслужавам нищо. Искам вашето позволение незабавно да извърша сепуку, задето тъй дълго таих в себе си тази тайна.
— Не ви разрешавам. Ще изпълнявате моята заповед!
— Моля да ме извините, но не заслужавам награда. Позволете ми поне да запазя сегашното си имотно положение. Изпълних дълга си и това не бива да се възнаграждава. Дори би трябвало да бъда наказан.