Оми взе със себе си четирима стражи. И Мура да му превежда.
Извадиха Блакторн от дълбокия му сън. Трябваше му цяла минута, за да си проясни главата. Когато мъглата се разсея, видя пред себе си напрегнатия поглед на Оми.
Един от самураите му бе издърпал завивката, друг го бе разтърсил, а още двама държаха тънки, зловещи бамбукови пръчици. Мура коленичи и се поклони.
— Конничи уа. Добър ден.
— Конничи уа.
Блакторн се свлече на колене и макар и гол, се поклони със същата учтивост.
Това е вежливост и нищо друго, каза си той. Техен обичай е, кланят си се от добро възпитание и в това няма нищо срамно. А голотата изобщо не я забелязват и това също им е обичай, така че и тя не е срамна.
— Анджин? Моля дрехи — каза Мура.
Анджин? Ах, да, спомних си. Отчето каза, че не могат да ми произнесат името и затуй ще ме наричат Анджин, което значи „лоцман“. Не целят да ме обидят с това. А като заслужа, ще започнат да ми викат Анджин-сан — господин лоцман.
Не поглеждай към Оми, предупреди се той. Не си спомняй площада, Кроок и Питерзоон. Едно по едно. Това ще правиш. Това се закле пред бога, че ще правиш: едно по едно. Отмъщението ще бъде твое рано или късно, кълна се в небесата.
Блакторн видя, че дрехите му отново бяха изпрани, и благослови онзи, който бе извършил това. Бе изпълзял от дрехите си в банята, сякаш бяха заразени от чума. Три пъти накара да му изтрият гърба. С най-грубата гъба и с пемза. Ала още усещаше паренето на урината.
Премести погледа си от Мура към Оми. Изпитваше някакво извратено удоволствие от факта, че врагът му беше жив и съвсем наблизо. Поклони се, както бе виждал да се кланят равни на равни, и задържа поклона.
— Конничи уа, Оми-сан.
Нищо срамно няма в това да говориш езика им, нищо срамно няма в това да кажеш „добър ден“ и пръв да се поклониш, както им е обичаят.
Оми също му се поклони. От погледа на Блакторн не се изплъзна фактът, че поклонът му не беше дълбок колкото неговия, но засега стигаше.
— Конничи уа, Анджин.
Гласът му беше вежлив, ала не достатъчно.
— Анджин-сан — поправи го Блакторн и го погледна Право в очите. Волите им се преплетоха и Оми бе предизвикан като мъж: какво ще играем — на карти или зарове? Ти самият имаш ли добри обноски?
— Конничи уа, Анджин-сан — отстъпи той най-сетне и леко се усмихна.
Блакторн бързо се облече.
Носеше свободни панталони, както се носеха в Европа, чорапи, риза и жакет, дългата му коса беше сплетена на спретната плитка, а брадата си бе подрязал с ножица, взета на заем от бръснаря.
— Хай, Оми-сан — попита Блакторн, щом се облече.
Чувствуваше се по-добре, но беше нащрек и му се иска да знае повече японски думи.
— Моля ръка — каза Мура. Блакторн обясни със знаци, че не му е ясно какво искат от него. Тогава Мура протегна собствените си ръце и обясни с жестове, че трябва да го завържат.
— Ръка, моля.
— Не. — Блакторн се обърна направо към Оми и решително поклати глава. — Няма нужда — добави той на английски. — Не е необходимо, давам думата си. — Той внимаваше гласът му да звучи приятно и благоразумно, след което добави по-грубо, както бе чувал самия Оми: — Уакаримасу ка, Оми-сан? Разбрахте ли?
Оми се засмя.
— Хай, Анджин-сан. Уакаримасу.
Обърна се и излезе. Мура и останалите зяпнаха подире му, поразени от случилото се. Блакторн последва Оми и излезе на слънце. Ботушите му бяха почистени. Преди да успее да ги нахлузи на краката си, прислужницата вече бе коленичила пред него и му помагаше да ги обуе.
— Благодаря, Хаку-сан — спомни си той истинското и име. Как ли е „благодаря“ на японски?
Излезе пред портата, по петите на Оми. Ще ми паднеш един ден в ръцете, проклето копе… Момент! Я си спомни какво си обеща! И защо трябва да го ругаеш, дори наум? Той не те е ругал. Ругатните са за слабите и за глупците. Едно по едно. Засега ти стига, че ще го дебнеш. И той го знае. Много добре. Не се заблуждавай, той много добре го знае.
Четиримата самураи го оградиха от двете страни и така се спуснаха по хълма. Пристанището още не се виждаше. Мура ги следваше на десетина крачки, както се полагаше на един селянин, а Оми вървеше най-отпред.
Дали няма пак да ме напъхат в дупката — питаше се Блакторн. Защо искаха да ми вържат ръцете? Та нали Оми каза вчера — господи, нима беше едва вчера? Той каза: „Ако се държиш добре, няма да те хвърляме отново в ямата. Ако се държиш добре, утре ще освободим още някой. Може би. И още някой може би“. Нали така каза! Дали съм се държал добре? Как ли е Кроок? Горкото момче беше живо, когато го отнесоха в къщата, където бе настанен екипажът при пристигането си.