— Шигата га най, отче. Скоро ще имам друг кораб.
— Какъв по-точно?
— Достатъчно голям и силен.
— За да може да нападне Черния кораб ли?
— За да може да ме отведе обратно в Англия… и да мога да се защитя от чужди нападения.
— Всичкият ви труд ще отиде на вятъра.
— Искате да кажете, че ще има ново „природно бедствие“?
— Да. Или саботаж.
— Тогава ще построя още един, а ако и с него стане нещо — още един. Или ще си построя кораб, или ще си запазя място на чужд, а като стигна в Англия, ще изпрося, наема, купя или открадна кораб и ще се върна обратно тук.
— Да, знам. Именно затова никога няма да напуснете тези брегове. Прекалено много знаете, Анджин-сан. Казал съм ви го преди и пак ви го повтарям, и то без никаква злоба. Това е самата истина. Вие сте храбър човек, достоен противник, заслужавате уважение и аз ви уважавам. Между нас би трябвало да цари мир и съгласие. Ще ни се налага често да се срещаме през следващите години — ако оцелеем след войната.
— Ще се срещаме ли?
— Да. Вече добре владеете японски език и скоро ще станете личен преводач на Торанага. Двамата с вас не би трябвало да се караме. Боя се, че съдбите са ни преплетени. Доколкото знам, и Марико-сан ви е казвала същото.
— Не, не е споменавала такова нещо. Какво друго ви каза?
— Помоли ме, дори настояваше да бъда ваш приятел и да ви закрилям, ако мога. Сега не съм дошъл тук да ви дразня, Анджин-сан, нито да се карам с вас, а да ви помоля да се сдобрим, преди да си тръгна.
— За къде заминавате?
— Първо за Нагасаки, а оттам с кораб за Мишима. Чакат ме търговски преговори. А оттам — накъдето нареди Торанага или където ще се състои битката.
— Ще ви пуснат ли да пътувате свободно въпреки войната?
— О, да. Те имат нужда от нас — който и да победи, все ще има нужда от нас. Убеден съм, че можем да се държим като разумни хора и да се сдобрим. Моля ви заради Марико-сама.
Блакторн не каза нищо.
— Веднаж вече сключихме примирие по нейна молба — обади се той след малко. — Сега ви предлагам същото — примирие, а не мир, при условие, че обещаете да не се приближавате на повече от петдесет мили до моята корабостроителница.
— Съгласен съм, лоцмане, разбира се, че съм съгласен. Но вие напразно се боите от мен. Щом искате обаче, добре — примирие в нейна памет. — Алвито протегна ръка. — Благодаря ви.
Блакторн му стисна ръката.
— Скоро в Нагасаки ще се състои погребението й — в катедралата. Делегатът-посетител лично ще отслужи литургията Анджин-сан. Ще погребем част от пепелта й.
— Това би й доставило удоволствие.
Блакторн се загледа в изгорелия си кораб, после отново погледна Алвито.
— Два дни преди да умре, тя помоли Делегата-посетител за последно причастие и го получи — продължи свещеникът.
— Значи… значи, е знаела, че ще умре… Каквото и да се бе случило, тя е била сигурна жертва.
— Да. Господ да я благослови.
— Благодаря ви, че ми го казахте.
— Сайонара, Анджин-сан — отново му подаде Алвито ръката си.
— Сайонара, Цуку-сан. И моля ви, запалете й една свещ… от мен.
— Ще го направя.
Блакторн стисна отново ръката му и го проследи с поглед — висок, силен, достоен противник. Ние винаги ще си останем врагове, мислеше си той. И двамата го знаем много добре, със или без примирие. Какво би казал, ако знаеше за намеренията ни с Торанага? Нищо повече от вече изречените заплахи, нали? Това е добре. Разбираме се. А примирието няма да ни навреди. Но в едно нещо грешите, Цуку-сан — няма да се срещаме често. Докато корабът ми се строи, аз ще заема мястото ви на преводач — първо на Торанага, след това на регентите — и постепенно ще се окаже, че нямате търговски преговори за водене, дори ако португалските кораби продължат да превозват коприната. Но това също ще се промени. Моята флота ще е само началото. След десетина години английските кораби ще владеят тези морета. Но сега нека мисля само за моята „Благородна дама“.
И Блакторн се върна доволен при Нага и взеха да съставят планове за утрешния ден, после се изкачи по хълма към временната си къща, недалеч от тази на Торанага. Хапна ориз и нарязана на прозрачни резенчета сурова риба, приготвени от един от готвачите му, които му се сториха безкрайно вкусни. Сипа си втори път и изведнъж избухна в смях.