Ах, колко прекрасни неща ме очакват след победата — ако победя, когато победя. Защото от нас японците, не може да се очаква нищо непредвидено.
И ще настъпи нашият златен век. Очиба и наследникът величествено ще царуват в Осака, ние ще им се покланяме от време на време и ще продължим да управляваме от негово име извън крепостта. След около три години Синът на небето ще ме помоли да разтуря Съвета и да стана шогун за останалия период от непълнолетието на Яемон. Регентите ще настояват да приема и аз ще се съглася неохотно. След още година-две ще си подам оставката в полза на Судара, но както обикновено ще задържа властта и няма да изпускам крепостта Осака от очи. Ще продължа да чакам търпеливо, докато един ден онези двама узурпатори вътре не сторят някаква грешка, и тогава с тях ще бъде свършено — ще намеря начин да се разправя и с крепостта. Тя ще остане само един сън, а аз ще се сдобия с истинския трофей в голямата игра, започнала в деня, когато тайко умря — шогуната.
За това съм се борил цял живот, за това съм кроил планове цял живот. Аз и само аз съм наследникът на тази империя. И ще стана шогун. И ще основа една династия.
Вече всичко е възможно благодарение на Марико-сан и странния варварин, който се появи от източните морета.
Марико-сан, твоята карма е била славно да умреш и вечно да живееш. Анджин-сан, приятелю мой, твоята карма е никога да не напуснеш тези земи. А моята карма е да стана шогун.
Кого запърха върху юмрука му и пак се успокои, без да откъсва от него погледа си. Торанага се усмихна на птицата. Аз не съм си избрал пътя в живота. Всичко е моята карма.
През същата година, призори на двадесет и първия ден от десетия месец, месеца без богове, двете армии се сблъскаха. Това стана недалеч от планинското селце Секигахара, близо до северния път, в отвратително време — мъгла и киша. Привечер Торанага вече бе спечелил битката и тогава започна голямата сеч. Паднаха четиридесет хиляди глави.
Три дни по-късно Ишидо бе пленен жив и Торанага добродушно му припомни предсказанието на ясновидеца. После, окован във вериги, го изпрати в Осака, за да бъде изложен на показ пред народа, а на ета бе заповядано да го закопаят здраво в земята, така че да се вижда само главата му. След това на всички минувачи бе предоставена възможността да пилят с бамбуков трион най-знаменития врат в империята. Ишидо издържа три дни и умря — много стар.