— Предполагам, че само силната ви тревога относно евентуалната опасност за живота на нашия господар ви е накарала да направите подобна забележка.
— Прав сте, Оми-сан. Нямах намерение да ви засегна. Вие бяхте много находчив и от голяма полза за нашия господар. Може да сте прав и за Торанага — побърза да каже Игураши, но наум добави: радвай се на новополученото си богатство, нещастни глупако! Познавам господаря ни по-добре от теб и увеличеното ти имение няма да ти бъде от никаква полза. Издигането ти щеше да е справедливо възнаграждение за кораба, златото, среброто и оръжието. Но сега от тях няма и следа. И също по твоя вина господарят е в опасност. Ти изпрати посланието — „вижте най-напред варварите“ — и по този начин го изкуси. Трябваше още вчера да си заминем оттук. Да, ако бяхме заминали, сега господарят щеше да е в безопасност, с пари и оръжие. Дали не си предател? Дали работиш за себе си, за тъпия си баща или за някой враг? За Торанага например? Това е без значение. Можеш да ми вярваш, глупако, че ти и твоят клон на рода Касиги няма да останете за дълго на тази земя. Бих ти го казал направо в лицето, но тогава ще трябва веднага да те убия и по този начин не ще оправдая доверието на господаря. Той ще каже кога, а не аз.
— Благодаря ви за гостоприемството, Оми-сан — произнесе той на глас. — Надявам се скоро да ви видя отново, но сега е време вече да потегля.
— Моля ви, бихте ли ми направили една услуга? Предайте на баща ми дълбокото ми уважение. Много ще ви бъда признателен.
— Ще го направя с огромно удоволствие. Той е прекрасен човек. Освен това още не съм ви поздравил с увеличеното ви имение.
— Много сте любезен.
— Още веднъж ви благодаря, Оми-сан.
Той вдигна ръка в дружелюбен поздрав, махна на хората си и поведе фалангата от конници вън от селото.
Оми отиде при ямата. Свещеникът вече го чакаше. Оми забеляза, че португалецът беше силно разгневен, и си помисли: „Дано направи нещо неразумно, че да наредя да го набият със сопи.“
— Свещенико, кажи на варварите да излизат един по един. Кажи им, че господарят Ябу им разрешава отново да живеят в света на хората. — Оми умишлено говореше по възможно най-опростения начин. — Но при най-малкото нарушение на правилата двама от тях ще бъдат върнати отново в ямата. Трябва да се държат добре и да се подчиняват на всички заповеди, ясно ли е?
— Да.
Оми накара свещеникът да повтори казаното. Когато се увери, че го е разбрал правилно, нареди му да преведе нарежданията на пленниците в ямата.
Мъжете се заизкачваха един по един. Всички бяха силно наплашени. На някои трябваше да им се помогне. Единият страдаше от силни болки и изпищяваше, щом някой се допреше до ръката му.
— Трябва да са девет.
— Единият е мъртъв. Тялото му е долу, в ямата — отвърна свещеникът.
Оми се замисли за момент.
— Мура, изгорете трупа и погребете пепелта при тази на другия варварин. Настанете ги в същата къща, където бяха. Дайте им зеленчуци и риба в изобилие, а освен това ечемичена супа и плодове. Нека се изкъпят, че вонят. Свещенико, кажи им, че ако се държат добре и се подчиняват, ще продължат да получават храна.
Оми наблюдаваше мъжете, докато свещеникът говореше. Видя, че до един реагираха с благодарност, и си помисли презрително: „Ама че глупаци! Лишавам ги само два дни от храна — и сега са готови да ядат и фъшкии!“
— Мура, накарай ги да се поклонят както трябва и ги отведи. — После се обърна към свещеника: — Е, какво има?
— Аз отивам сега. Отивам у дома. Напускам Анджиро.
— Върви и дано никога не се върнеш — ти и всички като теб! Може би следващия път, когато се появиш в моето владение, ще бъде, защото някой от моите селяни християни и васали е намислил предателство — каза той, като използуваше завоалираната заплаха и класическия номер, с който самураите антихристияни контролираха безразборното разпространяване на чуждата догма по техните владения. Макар свещениците да бяха закриляни от закона, покръстените японци не бяха.
— Християни добри японци. Винаги. Само добри васали. Никога лоши мисли. Не.
— Радвам се да го чуя. Не забравяй, че имението ми се простира вече на двадесет ли във всички посоки. Разбра ли?
— Разбрах. Да. Разбрах много добре.
Свещеникът се поклони вдървено — дори варварските свещеници трябваше да имат добри обноски — и си тръгна.
— Оми-сан — обърна се към него един от самураите му. Беше млад и много хубав.