— Да?
— Моля да ме извините, знам, че не сте забравили, но Масиджиро-сан е все още в ямата.
Оми се приближи до отвора и надникна да види самурая. Той веднага коленичи и почтително се поклони.
Беше се състарил видимо през изминалите два дни. Оми претегли наум миналата му служба и бъдещата му цена. После извади камата от пояса на младия самурай и я хвърли в ямата.
Долу Масиджиро погледна камата и не повярва на очите си. Сълзи заструиха от очите му.
— Не заслужавам такава чест, Оми-сан — смирено каза той.
— Да.
— Благодаря.
Младият самурай до Оми пак се обади:
— Мога ли покорно да ви замоля да му позволите да извърши сепуку тук, на брега?
— Той не се справи в ямата, затова там ще си остане. Нареди на селяните да я запълнят и от нея да не остане никаква следа. Варварите я оскверниха.
Кику се засмя и поклати глава.
— Не, Оми-сан, съжалявам, но не бива да пия повече саке — и прическата ми ще се разроши, и аз ще падна. И тогава какво ще правим?
— И аз ще падна до вас, и ще се любим, и ще бъдем в нирвана — весело отвърна Оми а от виното му се въртеше главата.
— Да, но аз ще започна да хъркам и няма да ви се люби с хъркащо пияно момиче — удоволствието няма да е голямо. В никой случай, много съжалявам. Ах, вие заслужавате много повече от това, Оми-сама на Огромното ново владение. — Тя наля още вино в миниатюрната порцеланова чашка — колкото един напръстник — и му я предложи с две ръце — показалецът и големият пръст на лявата ръка леко обхващаха чашката, а показалецът на дясната се допираше до дъното. — Заповядайте, защото сте прекрасен!
Той прие и засърба с удоволствие топлото питие с мек тръпчив вкус.
— Толкова се радвам, че успях да ви убедя да останете още един ден. Вие сте много красива, Кику-сан.
— Вие сте красив, затова удоволствието е мое. Очите й святкаха на светлината на свещта, поставена в цвете от бамбук и хартия и висяща от кедровата греда. Това бе най-хубавата стая на Чаения дом до площада. Тя се наведе да му предложи още ориз от обикновена дървена купичка, поставена пред него на ниска масичка от черно лакирано дърво, ала той поклати глава.
— Не, благодаря.
— Силен мъж като вас трябва да яде повече.
— Сит съм, уверявам ви.
Той не и предложи ориз, защото тя едва се бе докоснала до малката купичка със салата — тънко нарязана краставица и миниатюрни, изящно оформени парченца репичка, напръскани със сладък оцет — единственото, което Кику се съгласи да приеме от цялата вечеря. Освен тази салата имаше парчета сурова риба, увити в топки лепкав варен ориз, супа, пресни зеленчуци, поднесени с пикантен сос от соя и джинджифил. И ориз.
Тя леко плесна с ръце и вратата на секундата се открехна от личната й прислужница.
— Да, господарке?
— Суисен, отнеси тези неща и донеси още саке и чайник пресен чай. И плодове. Сакето да е по-топло, отколкото беше. Бързай, некадърнице — опита се тя да прозвучи заповеднически.
Суисен беше четиринадесетгодишна кандидатка за куртизанка, безкрайно услужлива. От две години вече служеше при Кику, която отговаряше за обучението й.
Кику с голямо усилие на волята си откъсна поглед от чистия бял ориз, който би изяла с огромно удоволствие, и се опита да не обръща внимание на глада си. Нали яде, преди да дойдеш, и по-късно пак ще ядеш, напомни си тя. Да, ама беше съвсем малко. „Истинските дами почти нямат апетит“ — обичаше да повтаря нейната учителка. „Гостите ядат и пият и колкото повече, толкова по-добре. Но не и дамите и в никой случай заедно с гостите. Как ще ги забавляват, как ще им приказват, как ще свирят на самисен или ще танцуват, ако устите им са натъпкани с храна? Имай търпение, ще се нахраниш по-късно. Съсредоточи вниманието си върху гостенина.“
Докато наблюдаваше критично Суисен и преценяваше умението, с което прислужваше, тя разказваше на Оми забавни истории, за да го разсмее и да го накара да забрави външния свят. Младото момиче коленичи до Оми, подреди малките купички и клечките за ядене върху лакирания поднос — красиво, както я бяха учили. После взе празното шише от саке, наклони го, за да се увери, че вътре няма нищо — да го разклати, би означавало лоши обноски — после взе подноса, стана, безшумно го отнесе до вратата, коленичи, постави го на пода, отвори вратата, стана, прекрачи прага, коленичи отново, вдигна подноса, също така безшумно го постави на пода до себе си и затвори вратата.