Видя как Ябу залитна и се изправи. Очакваше да хукне да се спасява и да зареже Родригес. Аз така бих направил. Дали? Не съм сигурен. Но Ябу започна да пълзи, да се хлъзга през кипящите плитчини към основата на скалата, като влачеше след себе си припадналия Родригес. Откри ръба. Той беше не по-широк от тридесетина сантиметра. С големи мъки намести португалеца, като веднъж за малко да го изпусне, след което и сам се покатери.
Въжето се оказа с около пет метра по-късо. Самураите бързо прибавиха и набедрените си превръзки. Този път, ако Ябу се изправеше, би могъл да стигне края му.
Те започнаха да го насърчават с крясъци. Колкото и да го мразеше Блакторн, не можеше да не се възхити на мъжеството му. Пет-шест пъти вълните за малко да го погълнат. На два пъти щяха да отнесат Родригес, но Ябу всеки път го издърпваше, държеше главата му над ненаситното море много по-дълго, отколкото Блакторн знаеше, че гой самият би издържал. Откъде това мъжество, Ябу? Да не си дете на дявола? Дали всички вие не сте негови изчадия?
Първоначалното спускане по скалата изискваше голяма смелост. В първия момент Блакторн си помисли, че Ябу действува от самохвалство. Но скоро разбра, че той иска да преодолее скалата с умението си и че почти надделява. А как омекоти удара при приземяването си — като професионален акробат! И се предаде с огромно достойнство.
Исусе Христе, възхитен съм от това копеле и го мразя. Почти цял час се бори Ябу с морето със сетни сили, докато Такаташи се върна с въжетата чак на смрачаваме. Измайсториха някакво подобие на люлка и я спуснаха по скалата с ловкост, каквато Блакторн никога не бе виждал.
Бързо издърпаха Родригес. Блакторн понечи да му окаже първа помощ, но един късо подстриган японец вече бе коленичил до него. Той наблюдаваше как човекът, очевидно лекар, прегледа счупения крак. После един от самураите хвана здраво Родригес за раменете, а лекарят се облегна с пялата си тежест на строшения крак. Костта хлътна обратно зад кожата и плътта. Пръстите на лекаря заопипваха крака, наместиха костта и превързаха крака с шина. После взе да увива някакви гнусни на вид билки около възпалената рана и в този миг изкачиха и Ябу.
Даймио отказа всякаква помощ, махна на лекаря да се върне при Родригес, седна и зачака.
Блакторн го погледна. Ябу усети погледа му. Двамата мъже впериха очи един в друг.
— Благодаря! — продума най-сетне Блакторн натъртено, като посочи Родригес. — Благодаря ти, че му спаси живота. Благодаря, Ябу-сан.
И му се поклони. Това е за твоето мъжество, кучи сине.
Ябу също му се поклони. А вътрешно се усмихваше.
Книга втора
Глава десета
Пътуването им от залива до Осака премина без никакви премеждия. Дневниците на Родригес бяха подробни и много точни. Още същата нощ той дойде на себе си. В първия момент помисли, че е мъртъв, но болката скоро промени мнението му.
— Наместиха ти крака и превързаха раната — обясни му Блакторн. — И рамото ти е превързано. Беше изкълчено. Не щяха да ти пуснат кръв, колкото и да ги молих.
— Като стигнем в Осака, езуитите ще ми пуснат. — Измъченият поглед на португалеца се впи в него. — Как попаднах тук, англичанино? Спомням си, че ме отнесе вълната, и повече нищо.
Блакторн му разказа.
— Значи сега ти дължа и живота си. Дано господ те прокълне.
— От квартердека виждах ясно, че имаме шансове да стигнем залива. От носа твоят ъгъл на зрение е бил различен с няколко градуса. Вълната беше много коварна — просто си нямал късмет.
— Не това ме безпокои, англичанино. Ти беше на квартердека, ти отговаряше за кормилото. И двамата го знаехме. Не, проклинам те за това, че ти дължа живота си. Ох, Богородице, кракът ми!
Очите му се изпълниха със сълзи от силната болка и Блакторн му подаде каната с грога. После през цялата нощ, докато бурята утихваше, бдя над него. Лекарят японец идва няколко пъти и караше Родригес да пие някакви горещи лекарства, слагаше топли кърпи на челото му и отваряше прозорците. И всеки път, щом излезеше, Блакторн бързаше да ги затвори, защото и малките дена знаят, че болестите идват от въздуха, че колкото по-плътно са затворени прозорците, толкова по-добре за здравето, особено за болен човек като Родригес. Най-накрая лекарят се развика сърдито и постави един самурай да пази от него прозорците.