Призори Блакторн излезе на палубата. Хиромацу и Ябу вече бяха там. Той се поклони като европейски придворен.
— Конничи уа. Осака?
Те също се поклониха.
— Осака. Хай, Анджин-сан — отговори Хиромацу.
— Хай, исоги, Хиромацу-сама. Капитан-сан! Вдигай котва!
— Хай, Анджин-сан.
Без да иска, Блакторн се усмихна на Ябу. Той също му отвърна с усмивка, после закуцука нанякъде, а Блакторн си помисли — страхотен мъж, макар че е истински дявол и убиец. Ами ти самият не си ли убивал? Да, но не така — отговори си той.
Блакторн с лекота закара кораба в Осака. Пътуването продължи още един ден и една нощ и призори на следващия ден вече наближаваха града. При тях се качи японски лоцман, който закара кораба до пристанището, и той с облекчение заспа, щом отговорността бе смъкната от плещите му.
По-късно капитанът го събуди, поклони се и му обясни със знаци, че трябва да е готов да тръгне с Хиромацу веднага щом слязат на брега.
— Уакаримасу ка, Анджин-сан?
— Хай.
И капитанът си отиде. Блакторн се протегна и забеляза, че Родригес го наблюдава.
— Как си?
— Добре съм. Като изключим това, че кракът ми гори, главата ми ще се пръсне, пикае ми се, та две не виждам, и в устата си имам вкус като на свински лайна, много съм добре.
Блакторн му подаде нощното гърне, а след това го изпразни през прозореца. Напълни му чашата с грог.
— Не те бива за болногледачка, англичанино. Това е, защото сърцето ти е черно — засмя се Родригес и Блакторн се зарадва, че португалецът пак беше в състояние да се смее и шегува. Погледът му после се премести върху дневника, разтворен на масата, и върху отключения сандък. — Дадох ли ти ключа?
— Не, аз те претърсих, трябваше да намеря истинския дневник. Нали ти казах снощи, като се събуди.
— Честно си постъпил. Не си спомням, но е честно. Слушай, попитай в Осака всеки срещнат езуит къде да намериш Васко Родригес и ще те доведат при мен. Ела ми на гости и ако искаш, препиши дневника.
— Благодаря, вече го преписах. Искам да кажа, че преписах каквото можах, а останалото изчетох много внимателно.
— Твоята кожа — изруга го Родригес на испански.
— И твоята.
Родригес пак обърна на португалски.
— Като говоря испански, ми се повръща, макар че от всички езици той е най-подходящ за псуване. В сандъка има един пакет, дай ми го, моля те.
— Онзи с езуитските печати ли?
— Да.
Той му го подаде. Родригес го огледа внимателно, опипа недокоснатите печати, но размисли, прибра го под грубото одеяло, на което лежеше, и отново се облегна назад.
— Ех, англичанино, странно нещо е животът.
— Защо?
— Дължа живота си на божията милост, подпомогната от един еретик и един японец. Прати го този лайнар да дойде, че да му благодаря.
— Сега ли?
— Не, по-късно.
— Добре.
— Тази флотилия, за която си казал на отчето — дето щяла да нападне Манила. Доколко е вярно?
— Тя ще разбие империята ви в Азия.
— Ама наистина ли има такава флотилия?
— Разбира се.
— А в твоята колко кораба имаше?
— Пет. Останалите са още в океана, ще се появят след една седмица. Аз тръгнах напред да проуча Япония и налетях на бурята.
— И това е лъжа, но не ми пука, и аз що лъжи разправих, като ме плениха! Няма други кораби, нито флотилии.
— Почакай и ще видиш.
— Ще почакам.
Родригес изпи повечето грог от чашата. Блакторн пак се протегна и отиде до прозорчето, защото не му се продължаваше този разговор, и погледна към брега и града.
— Мислех, че Лондон е най-големият град в света, но в сравнение с Осака е едно нищо и никакво градче.
— Имат десетки градове като този — каза Родригес. Той също искаше да сложи край на играта на котка и мишка, която нямаше да доведе доникъде. — Столицата Мияко, или както още я наричат Киото, е най-големият град в империята, повече от два пъти по-голям от Осака — поне така казват. След това е Йедо, столицата на Торанага. Не съм бил там, Торанага не пуска нито свещеници, нито португалци — забранен град. Впрочем — добави той и затвори очи — разликата не е голяма. Кажи — речи, цяла Япония е забранена за нас с изключение на пристанищата Нагасаки и Хирадо. Нашите свещеници обаче не обръщат много — много внимание на забраните и ходят където им скимне. Но ние, моряците и търговците, не смеем — само със специални пропуски от регентите или от големи даймио като Торанага. Всеки даймио може да конфискува наш кораб — както Торанага конфискува твоя — извън Нагасаки или Хирадо. Такива са им законите.