— Стотици хиляди и с всяка изминала година броят им расте. Откак умря тайко, стават все повече, а онези, които се криеха, сега открито ходят на черква. По-голямата част от Кюшу е вече католическа. Повечето даймио тук са католици. Нагасаки е изцяло католически град, в ръцете на езуитите, които го управляват и контролират цялата търговия. Всичката търговия минава през Нагасаки. Имаме си катедрала, десетина църкви и десетки други, пръснати из цяло Кюшу, обаче тук, на главния остров Хоншу, са малко и… — Болката го накара да млъкне отново. След малко се съвзе и продължи: — Само в Кюшу живеят три или четири милиона души и скоро до един ще са католици. На другите острови има още двадесетина милиона японци и не след дълго…
— Това не е възможно! — не се сдържа Блакторн и веднага се ядоса на себе си, задето прекъсна потока от информация.
— Защо ми е да те лъжа? Преди десет години имаше преброяване. Отец Алвито каза, че го направили по нареждане на тайко, а той не може да не знае. Защо да ме лъже? — В очите на Родригес се четеше трескав блясък и устата му вече почти не му се подчиняваше. — Това е повече от населението на Португалия, Испания, Франция, испанска Холандия и Англия, взети заедно, а аз бих прибавил и цялата Свещена римска империя, колкото да изравня бройката!
Господи, Исусе Христе — помисли си Блакторн. В цяла Англия няма повече от три милиона души, и то заедно с Уелс. Ако японците наистина са толкова, как ще се справим с тях? Ако са двадесет милиона, значи като нищо могат да избият армия, по-многобройна от цялото ни население, стига да поискат. И ако всички са свирепи като тези, които съм видял досега, а нямам никакви основания да се съмнявам в това, кълна се в раните на Исуса — те са непобедими. Ако пък на всичко отгоре част от тях са и католици, ако езуитите са силни в Япония, тогава все едно, че са още повече, защото няма по-големи фанатици от католиците. И тогава какви са нашите и на холандците шансове в Азия? Никакви.
— И ако тази цифра ти се вижда голяма, иди виж Китай — продължи Родригес. — И там са все жълти, с черни дръпнати очи и черна коса. Ах, англичанино, нали ти казах — много неща има да научиш. Миналата година ходих в Кантон, на годишната разпродажба на коприните. Кантон е укрепен град в Южен Китай, на Перлената река, северно от Макао. Та само там има над един милион от онези езичници, дето се хранят с кучета. Населението на Китай е по-многобройно от населението в целия останал свят. Сигурен съм. Представяш ли си? — Родригес се хвана със здравата си ръка за стомаха. — Отнякъде течеше ли ми кръв?
— Не. Специално проверих. Само кракът и рамото, Родригес, вътрешни наранявания нямаш — поне така мисля.
— Кракът много ли беше зле?
— Морската вода го беше измила и почистила. И костта, и кожата са чисти.
— Поля ли го с бренди?
— Не, не ми разрешиха и ме изпъдиха. Но лекарят, изглежда, си знаеше работата. Твоите хора скоро ли ще се качат на кораба?
— Да, щом влезем в пристанището.
— Добре. Та за какво говореше? За Китай и Кантон?
— Сигурно прекалено съм се разбъбрил. Ще имаме достатъчно време за приказки.
Блакторн гледаше как здравата ръка на португалеца опипва запечатания пакет и се запита какво ли има вътре.
— Кракът ти ще се оправи. След една седмица ще стане ясно.
— Да, англичанино.
— Не мисля, че ще забере — не видях гной, мислите ти са ясни, значи мозъкът ти е наред. Ще се оправиш, Родригес.
— И все пак дължа ти живота си. — Португалецът потрепера. — Като се давех, мислех единствено за това: как раците ще ми изядат очите. Чувствувах ги вътре в себе си. За трети път вече се давя и всеки път е по-зле и по-зле.
— На мен пък четири пъти са ми потапяли кораба — трите пъти бяха испанци.
Вратата на каютата се отвори, капитанът се поклони и повика с пръст Блакторн да се качи горе.
— Хай. — Блакторн стана. — Нищо не ми дължиш, Родригес — каза той добродушно. — Ти ми вдъхна живот и надежди, когато бях отчаян, и съм ти благодарен за това. Така че сме квит.
— Възможно е, но чуй, ще ти кажа една истина, като частична отплата: никога не забравяй, че японците имат шест лица и три сърца. Това е тяхна поговорка — че човек имал едно лъжливо сърце в устата си, за пред целия свят, второ в гърдите си, за близки приятели и за семейството си, и трето — истинско, тайно, за което не знае никой освен самия него, скрито господ знае къде. Ти не можеш да си представиш колко са коварни и порочни.