Изкачиха се по криволичеща, лесно отбраняема стълба и тръгнаха по още коридори и още стълби. Охраната беше многобройна и се състоеше само от Кафяви. От амбразурите се процеждаха снопове светлина и образуваха сложни рисунки. Блакторн забеляза, че се бяха изкачили високо над трите вътрешни стени. Градът и пристанището се виждаха като пъстър килим ниско долу. Коридорът рязко зави и свърши след около петдесет стъпки. Блакторн усети как в устата му загорчава. Не се тревожи, каза си той, знаеш какво трябва да направиш. Вече си се хванал на играта.
Последната врата се охраняваше от множество самураи начело с млад офицер. Всички до един държаха десните си ръце на дръжките на мечовете, левите — на ножниците, и стояха неподвижни, напрегнати като пружини, с очи, вперени в двамата мъже, които се приближаваха към тях.
Хиромацу очакваше тази готовност. Той лично бе подбрал всеки един от тях. Мразеше крепостта и отново си помисли колко опасно беше за Торанага да се оставя в ръцете на врага. Вчера, щом пристигна, хукна при господаря си да му разкаже за случилото се и да разбере дали не е станало нещо неприятно в негово отсъствие. Ала всичко беше спокойно, макар че шпионите им шушнеха нещо за опасни струпвания на врагове на север и на изток, че главните им съюзници, регентите Оноши и Кияма, най-влиятелните даймио християни, смятали да се прехвърлят на страната на Ишидо. Веднага смени стражата и паролите и помоли Торанага да си тръгне, но напразно.
На десет крачки от дежурния офицер спря.
Глава единадесета
Йоши Нага, началникът на стражата, беше опасен седемнадесетгодишен младеж с много опак характер.
— Добро утро, Хиромацу-сама. Добре дошли.
— Благодаря. Торанага-сама ме очаква.
— Да.
Дори ако Торанага не го очакваше, Нага пак щеше да го пусне. Тода Хиромацу беше от единствените трима души в света, на които бе позволено да влизат при Торанага по всяко време на денонощието без предварително назначена среща.
— Претърсете варварина — нареди Нага.
Той беше пети син на Торанага от една от наложниците му и боготвореше баща си!
Блакторн се подчини без много шум. Двамата самураи бяха изключително опитни. Нищо не би им убягнало.
Нага махна с ръка на останалите и те се отдръпнаха. Той сам отвори дебелата врата.
Хиромацу влезе в просторната приемна. Веднага щом прекрачи прага, той коленичи, постави мечовете си на пода пред себе си, прилепи длани до тях и сведе ниско глава в почтителен поклон.
Нага, който не изпускаше нищо от очи, махна на Блакторн да стори същото.
Той влезе. Стаята беше квадратна — четиридесет на четиридесет стъпки и висока десет стъпки. Татамите бяха от най-хубавото качество — четири пръста дебели и безупречни. В отсрещната стена имаше две врати. До издигнатия подиум, в малка ниша, имаше пръстена вазичка с едно — единствено клонче вишнев цвят, което изпълваше стаята с багри и ухание. И двете вътрешни врати се охраняваха. На десет стъпки от подиума с гръб към него бяха насядали в кръг с кръстосани крака двадесет, ако не и повече самураи.
На самия подиум върху единствената възглавничка седеше Торанага. Той се занимаваше със счупеното перо от крилото на качулат сокол и пипаше внимателно, като че ли обработваше слонова кост.
Нито той, нито кой да е Друг в стаята показа с нещо, че е забелязал Хиромацу, нито обърнаха внимание на Блакторн, който застана до вратата. За разлика от Хиромацу обаче Блакторн се поклони по примера на Родригес, след което дълбоко си пое въздух, седна с кръстосани крака и се вторачи в Торанага.
Всички погледи се обърнаха към него. На прага Нага постави ръка върху меча си. Хиромацу вече бе грабнал своя, макар че главата му беше все така наведена. Блакторн се усети като гол, но бе твърдо решен да следва взетото си решение и сега можеше само да чака. Родригес му беше казал: „С японците трябва да се държиш като крал.“ И макар че настоящото му държане не беше кралско, то бе предостатъчно.
Торанага бавно вдигна очи. Блакторн усети как по слепоочието му се стече капка пот — всичко, което Родригес му бе разказал за самураите, изкристализира в този единствен човек. Капки пот започнаха да се стичат по бузите му, към брадичката. С усилие на волята продължи да гледа твърдо със сините си очи, без да мигне, без да позволи едно мускулче да трепне на лицето му. Погледът на Торанага беше също толкова твърд. Блакторн почувствува как всепоглъщащата сила на този човек стига до него и си наложи да брои бавно до шест, след което отново леко се поклони и едва едва, спокойно се усмихна.