Блакторн забеляза изненадата на Торанага и въпросителния му поглед към отец Алвито, който гледаше безизразно в пространството.
— Значи Португалия е част от Испания?
— Да, Торанага-сама. Васална държава. Испания завоюва Португалия и сега те всъщност са една и съща страна, с един крал. Но португалците са в подчинено положение спрямо испанците и в Испанската империя към тях и видните им хора се отнасят като към васали.
Последва дълга пауза. После Торанага се обърна направо към езуита, който започна да му обяснява нещо надълго и нашироко.
— Какво пита — рязко се намеси Блакторн. Отец Алвито не отговори, а отново преведе, както и преди, почти едновременно, като имитираше интонацията му — продължаваше виртуозното изпълнение на превода. Торанага отвърна направо на Блакторн с жесток и твърд като кремък глас:
— Какво питам, не е ваша работа. Когато пожелая да узнаете нещо, ще ви кажа.
— Извинете, Торанага-сама, не исках да бъда невъзпитан. Позволете ми да ви уверя, че сме дошли с мирни намерения…
— В момента нищо не можете да ми кажете. Ще си затваряте устата, докато не ви поискам отговор. Ясно ли е?
— Да.
Първа грешка. Внимавай! Не можеш да си позволяваш грешки — упрекна се той.
— Защо воювате с Испания и Португалия?
— Отчасти защото Испания е решила да завладее цял свят, а ние, англичаните, както и нашите съюзници, холандците, отказваме да бъдем завладени. Отчасти причините са религиозни.
— А, значи религиозна война? Каква е вашата религия?
— Християнин съм. Нашата църква…
— Португалците и испанците са християни! А вие казахте, че религията ви е друга! Каква е?
— Християнска. Трудно може да се обясни просто и набързо, Торанага-сама. И двете…
— Не е необходимо да се бърза, господин лоцман, само бъдете точен. Време имам достатъчно. И съм много търпелив. Вие сте образован човек — явно не сте селянин — така че можете да обясните просто или сложно, както пожелаете, стига да е ясно. Ако се отклоните от темата, ще ви върна към нея. Та какво казахте?
— Религията ми е християнска. Има две основни християнски религии — протестантска и католическа. Повечето англичани са протестанти.
— Нали се прекланяте пред същия бог — Мадоната с младенеца?
— Не, не като католиците.
Какво ли иска да разбере — питаше се Блакторн. Дали е католик? Дали не трябва да казваш това, което според теб му се иска да научи, или онова, което смяташ за истината? Дали не е противник на християните? Нарече езуита „мой приятел“. Дали симпатизира на католиците, или възнамерява да стане католик?
— Вярвате ли, че Исус е бог?
— Вярвам в бога — предпазливо отвърна той.
— Не се измъквайте от въпроса ми. Вярвате ли, че Исус е бог? Да или не?
Блакторн знаеше, че всеки католически съд в света отдавна вече да го е осъдил за ерес, както и повечето, ако не и всички протестантски съдилища. Само да се поколебаеш, преди да отговориш на този въпрос, беше свидетелство за съмнение. А съмнението е ерес.
— Не може да се отговори на въпрос относно господа с обикновено „да“ или „не“. Има определени нюанси и в двата отговора. Нищо не можеш да знаеш със сигурност за бога, докато не умреш. Да, вярвам, че Исус е бил бог, но няма да знам със сигурност, докато не умра.
— Защо сте строшили разпятието на свещеника при пристигането си в Япония?
Блакторн не очакваше този въпрос. Знае ли Торанага за всичко, което се е случило от пристигането ми досега?
— Исках… исках даймио Ябу да разбере, че на езуита, моя враг, не може да се вярва — поне според мен. Защото бях убеден, че няма да превежда точно, както превежда в момента отец Алвито. Той например ни обвини, че сме пирати. А ние не сме, дойдохме с мирни намерения.
— Ах, да. Пирати. Ще стигнем и до този въпрос след малко. Та значи и двете секти са християнски, и двете почитат Исус Христос. Нали същността на неговото учение е „обичайте се едни други“?
— Да.
— Тогава защо сте врагове?
— Тяхната вяра — тяхната версия на християнството е погрешно тълкуване на Светите писания.
— А, най-сетне стигнахме донякъде. Значи воювате заради различия в мненията си относно кой е бог и кой не е?
— Да.
— Страшно глупава причина за водене на война.
— Съгласен съм — отвърна Блакторн и погледна към свещеника. — Съгласен съм напълно.