— Какво значи „пират“?
— Пиратът стои извън закона. Той насилва, убива, граби за лична облага.
— Това не е ли същото като наемник? Нали сте именно това? Пират и водач на пирати?
— Не. Истината е, че корабите ми имат позволително за каперство, издадено от законните управители на Холандия, според което имаме право да водим война както в открито море, така и в местата, където властвуват нашите врагове. Както и да търсим пазар за стоките си. За испанците — и за повечето португалци — ние сме пирати, признавам, и религиозни еретици, но истината, повтарям, е съвсем друга.
Отец Алвито свърши да превежда и започна тихо, но уверено да говори нещо на Торанага. Ах, господи, защо не мога и аз така свободно да разговарям — изруга наум Блакторн. Торанага хвърли един поглед към Хиромацу и старецът зададе на езуита някакви въпроси, а той му отговори надълго и нашироко. После Торанага се обърна към Блакторн и гласът му стана по-суров:
— Цуку-сан казва, че нидерландците — холандците, били допреди няколко години васали на испанския крал. Вярно ли е?
— Да.
— Следователно Нидерландия — вашият съюзник — е въстанала срещу законните си владетели?
— Да, те се бият с испанците, но…
— Това бунт ли е — да или не?
— Да. Но има смекчаващи обстоятелства. Много сериозни смекча…
— Не може да има смекчаващи обстоятелства, когато става дума за бунт срещу законен владетел!
— Може — ако победиш.
Торанага го изгледа напрегнато. После гръмко се изсмя. Каза нещо на Хиромацу през смях и старият самурай кимна.
— Да, господин чужденецо с невъзможното име — така е. Вие назовахте единствения смекчаващ фактор. — Той пак се изкикоти, но веселото му настроение изчезна също така рязко, както се появи. — А вие ще победите ли?
— Хай!
Торанага каза още нещо, но свещеникът не преведе веднага думите му. Той се усмихна някак си особено, с очи, заковани в Блакторн. После въздъхна и каза:
— Изглежда, сте много сигурен.
— Това негови думи ли са или ваши?
— Думите са на Торанага-сама. Той ги каза.
— Да. Кажете му: да, сигурен съм. Бих ли могъл да обясня защо?
Отец Алвито говори с Торанага много по-дълго, отколкото бе необходимо, за да се преведе такъв обикновен въпрос. На Блакторн му се искаше да го попита — наистина ли си толкова спокоен, колкото се правиш? Кой е ключът, който би те отключил? Как бих могъл да те унищожа?
Торанага отговори и извади от ръкава си едно ветрило.
Отец Алвито преведе със същата злокобна дружелюбност, натежала от ирония:
— Да, лоцмане, можете да ми отговорите защо сте толкова сигурен, че ще спечелите тази война.
Блакторн се опита да запази самоувереността си, съзнавайки, че свещеникът бе по-силен.
— В момента владеем моретата в Европа… повечето европейски морета — поправи се той. Не се увличай. Говори истината. Можеш леко да я преиначиш, което сигурно прави и езуитът, но говори истината. — Ние, англичаните, разбихме две огромни испански и португалски армади, които ни нападнаха, и те едва ли ще са в състояние да съберат нови. Нашият малък остров е като добре защитена крепост и сега сме в безопасност. Флотата ни властвува над моретата. Корабите ни са по-бързи, по-модерни, по-добре въоръжени. Испанците не успяха да победят холандците след повече от петдесет години терор, кръвопролития, инквизиция. Съюзниците ни са свободни сили и — още нещо — пускат кръвта на испанската империя, и ще го правят, докато не и остане нито капка. Ще победим, защото владеем моретата и защото испанският крал заради суетното си високомерие не позволява на никой чужд народ да бъде свободен.
— Владеете моретата? И нашите ли? Тези, около нашите брегове?
— Разбира се, че не, Торанага-сама. Имах предвид само европейските морета, макар че…
— Добре, радвам се, че изяснихме този въпрос. Довършете мисълта си. Макар че какво?
— Скоро ще пометем врага във всички открити морета — ясно произнесе Блакторн.
— Казахте „врага“. Да не би и ние да спадаме към „врага“? И тогава какво? Ще потапяте корабите ни и ще опустошавате бреговете ни ли?
— Не допускам, че можем да бъдем ваши врагове.
— Аз пък допускам, и то с лекота. И тогава какво ще стане?
— Ако тръгнете срещу моята страна, ще ви нападна и ще направя всичко, за да ви победя.
— А ако вашите управници ви наредят да ни нападнете тук?